Озонът над големи части от Арктика достигна рекордно ниски стойности през тази година, а озоновият слой над северния полюс е силно изчерпан на височина около 18 км.
За последен път подобно силно химическо изчерпване на озона е наблюдавано над Северния полюс през пролетта на 2011 г.. Изчерпването на озона през 2020 г. изглежда още по-голямо.
Службата за мониторинг на атмосферата на Коперник (CAMS - Copernicus Atmosphere Monitoring Service) следи отблизо доста необичайната озонова дупка, която се е образувала над Северния полюс тази пролет.
Обичайно озоновите дупки се образуват над Антарктида - Южния полюс, всяка година по време на австралийската пролет.
Условията, необходими за такова силно озоново изчерпване, обикновено не се срещат в Северното полукълбо.
Озоновата дупка в Южното полукълбо, над Антарктида се причинява главно от създадени от човека химикали, включително хлор и бром, които мигрират в стратосферата - слой от атмосферата на около 10–50 километра над морското равнище. Тези химикали се натрупват във вътрешността на полярния вихър, който се развива над Антарктида всяка зима, където остават химически неактивни в по време на полярната нощ на Южния полюс. Температурите във вихъра могат да паднат под -78 градуса по Целзий и могат да се образуват полярни стратосферни облаци. Тези облаци играят важна роля в химичните реакции със създадени от човека химикали, които водят до изчерпване на озона, след като слънчевата светлина се върне в района. Това изчерпване предизвиква ежегодно образуване на озонова дупка през последните 35 години, но озоновата дупка през 2019 г. в Антарктида всъщност беше една от най-малките, наблюдавани от учените за това време.
Над Северния полюс арктическата стратосфера е по-различна, отколкото над Южния, заради наличието на близки масиви суша и планински вериги, които влияят на метеорологичните модели повече, отколкото в Южното полукълбо. Това обяснява защо полярният вихър в Северното полукълбо обикновено е по-слаб, отколкото в Южното полукълбо, а температурите не падат толкова ниско.
През 2020 г. полярният вихър над Северния полюс е изключително силен и остава дълго. Освен това температурите в арктическата стратосфера бяха достатъчно ниски за няколко месеца в началото на 2020 г., за да позволят образуването на полярни стратосферни облаци, което доведе до големи загуби на озон над Арктика.
CAMS ще продължи да следи развитието на дупката в арктическия озон през следващите месеци. Учените прогнозират, че температурите вече са започнали да се повишават, а наблюденията от инструмента Microwave Limb Sounder на спътника Aura на НАСА показват, че запасът от активен хлор се изчерпва, така че изчерпването на озона ще се забави и в крайна сметка ще спре. След като се разпадне северният полярен вихър, въздухът, в който озонът е намалял, ще се смеси с богатия на озон въздух от по-ниски географски ширини на нашето полукълбо.
