Стоян Мавродиев беше премахнат от Българската банка за развитие максимално демонстративно и унизително - лично от Бойко Борисов по телевизията. Това е типичният стил, в който премиерът тушира надигащ се публичен гняв - не е безотказен, но в общи линии работи. Предвид че Мавродиев отдавна трупа негативи, търкалящата му се по пода глава вероятно и този път ще е достатъчна, макар далеч да не говорим за изолирано провинение, а за известен от години, разрастващ се и толериран от управляващите системен проблем.

Поводът е скандал около конкретен съмнителен кредит - 75 млн. лв., отпуснати от държавната банка за свързано с колекторската компания "С. Г. груп" дружество. Този заем не е с нещо много по-различен от обичайната дейност на ББР в последните две и половина години, откакто тя се оглавява от Мавродиев. Държавната банка и преди подпомагаше близки до властта бизнесмени, но под негово командване беше доизградена като лична каса на олигарсите. А по-конкретно и като лична каса на ДПС - над една трета от кредитния й портфейл беше ударно насочена в едва няколко големи компании, свързани с депутата Делян Пеевски ("Техномаркет", "Булгартабак", "Слънчев ден") и близкия до почетния лидер на движението Ахмед Доган Румен Гайтански-Вълка ("Роудуей кънстракшън"). Само тези и още няколко огромни експозиции правят сума от порядъка на кризисно наливаните в банката сега 700 млн. лв. от бюджета.

Разликата е само във времето - този път кредитът се сключва насред пандемия, когато от банката се очаква да е инструмент за подпомагане на бизнеса и хората, пострадали от кризата. Дори и без този заем натрупаното недоверие към мениджмънта на ББР рискуваше да се пренесе към програмата на правителството и тя да се превърне в машина за злоупотреби. Затова и участието на банката беше сведено до разпределителна кутия на ресурс към банките.

Нека рокадите започнат

Сега бързо преформатиране на ръководството с ясен и прозрачен мениджмънт има шанс да започне да заличава щетите. Все още не е сигурно кой ще влезе в управлението. Първото сигурно ново лице е наскоро напусналият главен финансов директор на Първа инвестиционна банка Живко Тодоров. Той е избран за член на управителния съвет на 6 април и за изпълнителен директор на 7 април - буквално насред разразяващата се буря около досегашното ръководство. Още преди седмици Владислав Горанов заговори за подсилване на управлението на ББР предвид новите функции и назначението вероятно е част от плана. То също може да донесе критики, предвид че ПИБ в последните години показа доста иновативни практики по разкрасяване на отчетите си.

Извън него по информация на "Капитал" въпреки повелята на Борисов да се махне целият борд един от директорите - Николай Димитров, има шанс да остане. Той е дългогодишен кадър на ББР още от 2011 г., отпреди екипа на Мавродиев. Досега обаче няма вид да е противостоял на злоупотребите в банката и на последния брифинг на ББР защитаваше отпуснатия кредит редом с останалите. Всъщност договорът за кредит със "Свети Георги груп" е подписан не от самия Мавродиев, а от Димитров и третия директор Румен Митров (бивша дясна ръка на Мавродиев в КФН).

Ключов въпрос при ББР е и дали отговорността спира само до управителния съвет. Както и самият Мавродиев изтъкна по bTV, по устава на банката за всеки кредит над 5% от капитала се взема единодушно решение от борда след одобрение от надзорния съвет и такова е било получено. Председател на надзорния съвет е зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов. Другите членове са лични назначения на икономическия министър Емил Караниколов, който, дори да не е бил запознат като принципал, носи и политическа отговорност за ББР. От икономическото министерство не отговориха на въпросите на "Капитал" по темата.

Банкер за развитие на олигарси

Мавродиев е избран да управлява ББР през есента на 2017 г., малко след като тя бе прехвърлена от финансовото към икономическото министерство. Той става главен изпълнителен директор на институцията (преди това тя винаги се е управлявала от поне двама равнопоставени директори) и на практика получава власт и лостове да разпределя държавен ресурс към избрани: за кратко време на почти всички управленски постове в институцията се назначават близки до него хора, отпадат лимитите на ББР за кредити до 10% от капитала й, а забраната за финансиране на политици се заобикаля с тълкувателен текст. И вместо да редуцира концентрацията на капитала на банката в големи кредитополучатели, натрупана в годините преди това, Мавродиев усилено работи да я увеличава - към края на 2018 г. портфейлът на ББР от директни кредити за пръв път надхвърля 1 млрд. лв., а към 2019 г. - над 1.5 млрд. лв,. като повече от половината от тази сума е концентрирана в най-големите 10-15 кредитополучателя, което пък поражда съществени рискове от загуби. В последните две години, откакто той пое контрола над ББР, изобилстват примерите на растящи експозиции към дружества, близки до политици и с рисков кредитен профил:

• 150 млн. лв. към "Техномаркет" и прекия му собственик "Маркет инвестмънт", за които се подозира, че са под контрола на Делян Пеевски. За целта формално са скъсани връзките с предишния собственик на веригата - "Булгартабак", което също е голям кредитополучател на ББР и също в орбитата на Пеевски.
• 150 млн. лв. към свързаните с близкия до Ахмед Дохан Румен Гайтански "Роудуей кънстракшън" и "Пътстройинженеринг". Дружеството "Роудуей кънстракшън" получава 148.5 млн. лв. заем от банката половин година след като е създадено, и няма нито дейност, нито имоти за обезпечение.
• Около 80 - 100 млн. лв. към курортното дружество "Слънчев ден", което след лобистката операция, включваща държавен подарък (покупката на "Дупката" във Варна за 43 млн. лв.) към Георги Гергов, вече се контролира от Ангел Палийски. Последният според източници е параван за интересите на Делян Пеевски.
• Около 80 млн. лв. към "Транспект". Зад тази експозиция стои преструктурирането на автобусния гигант "Юнион Ивкони" в сложна сделка, приключила в началото на 2019 г., включваща сливане с конкурентната "Етап Адресс" и (поне формална) смяна на собствеността. От операцията печеливши са досегашните акционери - бившият депутат от ГЕРБ Ивайло Константинов и свързаното с групата "Еврохолд" "Синтетика".
• Близо 50 млн. лв. към контролираната от Спас Русев БТК. Банката за развитие изненадващо се включи в синдиката на кредитори на телекома преди време.
• 40 млн. лв. за рефинансиране на петролната компания на Георги Самуилов "Инса ойл" към ОББ. Операцията идва месеци след като самата "Инса ойл" осигури 46 млн. лв. за придобиването на Общинска банка, без да има формално право на глас.

Така в наследство от Мавродиев остава едър олигархичен кредитен портфейл. ББР днес може теоретично да отпуска кредити до около 160 млн. лв., а след увеличението на капитала таванът ще се вдигне до около 300 млн. лв.

Извън всичко това банката се захвана и с рисков бизнес по изкупуване и реструктуриране на проблемни кредити - в "Булсатком" и "Спарки Елтос". Повечето от тези сделки бяха не по-малко съмнителни от тази със "С. Г. груп", но имаха шанса да се случват в по-спокойни години без пандемии.

Можеше да се очаква

Самото назначаване на Мавродиев в ББР беше скандално предвид дотогавашната му история. Далечното му минало е на офшорен адвокат. Това рязко се променя, когато през 2006 г. прегръща идеите на създаващата се ГЕРБ - става неин съосновател, самопрокламиран автор на първата й икономическа програма, избран за депутат и е с амбиции за финансов министър.

Офшорното минало обаче го преследва и на по-късни етапи, когато става ясно, че сред клиентите му е бил "кокаиновият крал" Евелин Банев-Брендо. Именно публикациите на "Капитал" и "Дневник" по темата за неговото призоваване като свидетел по това дело, където негови подписи фигурират под документи на фирми, свързани с пране на пари, поставят начало на атаките му спрямо двете медии и издателите им, като впряга целия ресурс на ръководената от него КФН.

Шестгодишният му мандат там (2010 - 2016) преминава през поредица скандали:

• През промени в правилника на КФН бяха ограничени правомощията на иначе независимите по закон ресорни негови заместници, създаде нова фигура - главен секретар, и назначи свой приближен от предишния си бизнес - Андон Георгиев.
• Надзорно фиаско около КТБ. Фалиралата банка беше публична компания, а много свързани с нея дружества бяха поднадзорни лица по редица линии. Мавродиев се оказа един от най-честите посетители на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев.
• През лятото на 2016 г. Европейският орган за пенсионен и застрахователен надзор (EIOPA) изпрати остро писмо до премиера Бойко Борисов, в което се изразяваха притеснения за хаоса в ръководената от Мавродиев комисия преди началото на започващите тогава проверки в застрахователния и пенсионния сектор.
• Налагане на безпрецедентни глоби на "неудобни" медии за пазарни манипулации - отнесли доста критики от международни институции и като крайно паднали в съда.

Въпреки този репутационен шамар от европейски орган година по-късно Мавродиев възкръсва като банкер. Срещу назначението имаше брожения - дори неофициално обяснение за преместването на банката от финансовото към икономическото министерство е, че дотогавашният принципал е бил против.

В ББР Мавродиев бързо пренася стила си на пълно узурпиране на властта, познат от КФН. В банката са назначени някогашните му подчинени Румен Митров и Андон Георгиев, както и единственият му лоялен заместник от комисията, който не изпадна в конфликти с него - Ангел Джалъзов.

А иначе по конкретния казус Мавродиев е убеден, че няма нищо нередно: премиерът е бил подведен, а всичко са оркестрирани атаки спрямо него... Заемът е перфектно обезпечен с 500 млн. лв. активи. Абсурдно твърдение, защото това са лоши кредити, които според колекторски агенции при тази цена от 75 млн. лв. са силно надценени. А тезата му, че сделката е добра за 7500 кредитополучатели, които, вместо банките да им заведат дела, ще имат шанс да получат разсрочване от колекторите, предизвика неподправен смях у няколко представители на сектора.

Сега Мавродиев изглежда фигура от миналото. А най-важното предстои - експерт без политически и бизнес зависимости, който да промени ББР.