Българският ген очевидно е здрав и ще оцелее въпреки демографския срив, икономическия хаос, политическите реформи и прочие негативни фактори. Дори множащите се на пръв поглед села, пълни с роми, както и новите квартали в градовете с турци нямало да сложат прът в развитието на етноса ни, пише "Труд".
Това са категоричните изводи от проучване на Центъра за изследване на населението при БАН. То обхваща главно периода от 1900 до 2001 г., а в основата му са данни от преброяванията на населението през годините.
"Приказките как етносът на българите ще изчезне до 25 или 50 години, претопен от роми и турци са чист популизъм", каза авторката на анализа ст.н.с. Ваня Додунекова. Последното преброяване е било през 2001 г., но сравнителните резултати от 1900 г. до наши дни са обработвани до сега.
През 2011 г. предстои ново преброяване, което според мен ще покаже отново тенденцията, че българският етнос остава стабилен, каза д-р Додунекова.
Какво казват фактите? През 1990 г. като българи са се самоопределили 77,14 % от хората, през 2001 г. те са 83,94%. При ромите също има нарастване - от 2,36 на 4,68 на сто. То обаче не е с такива темпове, че да промени етническата карта на държавата. При другата голяма група - турската, процентът е бил съответно 14,19, а сега - 9,42%.
Другата любопитна тенденция е съотношението между жени и мъже по етноси. В това отношение българите отговарят на световните тенденции - жените са повече от мъжете. Или на 100 жени се падат 94 мъже.
Но при турците съотношението е 100:100, както и при ромите. При тях демографските процеси вървят по-бавно, поясняват специалистите. Въпреки това пазарната икономика през последните 20 години се е отразила върху тях по отношение на местожителството. Докато при българите е имало планово социалистическо урбанизиране, то това не се отнася за турци и роми. Сега обаче към големите градове твърдо са се насочили мъжете от турския етнос, както и младите семейства.
При ромите обаче е най-интересно. От една страна, през годините броят им в градовете нараства, но от друга, в момента има процес на миграция към селата.Причината е, че социалното ниво на първите се увеличава и те търсят по-добър начин на живот. При вторите това важи също с пълна сила, но те се адаптират по-лесно в опразнените малки населени места. За това цели села вече са превзети от тях.
Приказките за масовото настаняване на исляма и турския език като майчин у нас се оказват също в сверата на "голямото" говорене. Защото той е майчин само за 5,29 % от населението. Близо 3 на сто от ромите определят ромския за майчин, а за около 8% от тях - такъв е българският.
Изследването показва, че най-много християни има в Перник. 97,54% от хората там са източноправославни. Следва Видин с 96,15% и София с 95,91%. Те са най-малко в Кърджали - 21,50%. За това пък там мюсюлманите са 69,64%. Следват Разград с 53,69% изповядващи исляма и Търговище - 42,73 на сто.
С други думи, през периода от 1990 до 2001 г. няма някаква тенденция, която да е променила етническия състав по вероизповедание в регионите на страната.
Що се отнася до католицизма и протестантството - там има нова тенденция. Броят на първите намалява, а се увеличава групата на протестантите.
Най-много евангелисти има в Сливен - 2,32%, и Монтана - 2,02%. В Пловдивско, където по традиция живеят католическите общности, процентът им е 3,23.
Българите още раждат по едно дете, останалите - по две-три
Негативните икономически тенденции водят до значителни промени във възрастовия състав на населението у нас, сочи изследването. През 2001 г. най-много са малките ромчета до 15-годишна възраст - 33, 3 на сто. В работна възраст обаче (условно между 30 и 64 години) броят на българите е повече - 48,1 на сто. Тук не става въпрос за безработица, а за броя на хората, уточняват изследователите.
За съжаление българите застаряват, а общият прираст на населението е с негативни тенденции. За сравнение при прабабите и прадядовците броят на децата е бил средно 4-5 при българите. Следващото поколение се ограничава до 2-3 деца, а настоящото - до едно.
При турците няма резки промени - те поддържат до два-три пъти по-висока раждаемост спрямо българите. Едва в средата на 70-те години турците вече имат до 3 деца максимум. През 90-те години все повече са семействата с по едно, максимум две деца.
При ромите най-много са семействата с три и повече деца. Засега тази тенденция не се променя. Въпреки това според данните от 2001 година на 1000 живородени български деца са доживявали 977, за турците те са 946, а за ромите -736. Това дава основание на изследователите да твърдят, че няма да има резки промени в етническата карта на България.
1926 г. - 81 996 роми, 2001 г. - над 355 000
Любовта между българския ром и индийския слон е генетично обусловена. Спор няма, науката е категорична - те идват от Пенджаб, Индия. Индоевропейски народ са, който през вековете се мести из различни територии, където се опитва да се социализира. По тази причина никой не ги признава за свои и ги брои за пришълци до ден днешен, обясняват изследователите.
Нашите роми са основно от групата "рома". Иначе по света има синити, мануши, житани, кало и т.н. До началото на миналия век водят неуседнал начин на живот. Но от началото на този век 53,7 на сто от тях вече са по градовете. И това е първата сериозна промяна в традиционната им култура.
През 1926 г. ромите у нас са 81 996 души, или 2,46 %, а през 2001-ва вече са 4,68% от населението - или над 355 000 човека.
Пазарната икономика у нас обаче е започнала да ги кара да се местят отново - към опразнените села. През 1990 г. в малките райони са живели 71180 души. През 2001 г. те са вече 171 307. В градовете все още съотношението е 18 369 срещу 199 601. Засега обаче тенденцията да живеят в по-големите райони се запазва - увеличението е 3,65 на сто срещу 1,61 за малките населени места.
Според прогнозите на специалистите обаче при следващото преброяване след 2 години ще се види, че процентът на ромите, тръгнали към селата, е скочил. Големият проблем при тях е, че те живеят най-зле в сравнение с останалите етнически групи.
Това са категоричните изводи от проучване на Центъра за изследване на населението при БАН. То обхваща главно периода от 1900 до 2001 г., а в основата му са данни от преброяванията на населението през годините.
"Приказките как етносът на българите ще изчезне до 25 или 50 години, претопен от роми и турци са чист популизъм", каза авторката на анализа ст.н.с. Ваня Додунекова. Последното преброяване е било през 2001 г., но сравнителните резултати от 1900 г. до наши дни са обработвани до сега.
През 2011 г. предстои ново преброяване, което според мен ще покаже отново тенденцията, че българският етнос остава стабилен, каза д-р Додунекова.
Какво казват фактите? През 1990 г. като българи са се самоопределили 77,14 % от хората, през 2001 г. те са 83,94%. При ромите също има нарастване - от 2,36 на 4,68 на сто. То обаче не е с такива темпове, че да промени етническата карта на държавата. При другата голяма група - турската, процентът е бил съответно 14,19, а сега - 9,42%.
Другата любопитна тенденция е съотношението между жени и мъже по етноси. В това отношение българите отговарят на световните тенденции - жените са повече от мъжете. Или на 100 жени се падат 94 мъже.
Но при турците съотношението е 100:100, както и при ромите. При тях демографските процеси вървят по-бавно, поясняват специалистите. Въпреки това пазарната икономика през последните 20 години се е отразила върху тях по отношение на местожителството. Докато при българите е имало планово социалистическо урбанизиране, то това не се отнася за турци и роми. Сега обаче към големите градове твърдо са се насочили мъжете от турския етнос, както и младите семейства.
При ромите обаче е най-интересно. От една страна, през годините броят им в градовете нараства, но от друга, в момента има процес на миграция към селата.Причината е, че социалното ниво на първите се увеличава и те търсят по-добър начин на живот. При вторите това важи също с пълна сила, но те се адаптират по-лесно в опразнените малки населени места. За това цели села вече са превзети от тях.
Приказките за масовото настаняване на исляма и турския език като майчин у нас се оказват също в сверата на "голямото" говорене. Защото той е майчин само за 5,29 % от населението. Близо 3 на сто от ромите определят ромския за майчин, а за около 8% от тях - такъв е българският.
Изследването показва, че най-много християни има в Перник. 97,54% от хората там са източноправославни. Следва Видин с 96,15% и София с 95,91%. Те са най-малко в Кърджали - 21,50%. За това пък там мюсюлманите са 69,64%. Следват Разград с 53,69% изповядващи исляма и Търговище - 42,73 на сто.
С други думи, през периода от 1990 до 2001 г. няма някаква тенденция, която да е променила етническия състав по вероизповедание в регионите на страната.
Що се отнася до католицизма и протестантството - там има нова тенденция. Броят на първите намалява, а се увеличава групата на протестантите.
Най-много евангелисти има в Сливен - 2,32%, и Монтана - 2,02%. В Пловдивско, където по традиция живеят католическите общности, процентът им е 3,23.
Българите още раждат по едно дете, останалите - по две-три
Негативните икономически тенденции водят до значителни промени във възрастовия състав на населението у нас, сочи изследването. През 2001 г. най-много са малките ромчета до 15-годишна възраст - 33, 3 на сто. В работна възраст обаче (условно между 30 и 64 години) броят на българите е повече - 48,1 на сто. Тук не става въпрос за безработица, а за броя на хората, уточняват изследователите.
За съжаление българите застаряват, а общият прираст на населението е с негативни тенденции. За сравнение при прабабите и прадядовците броят на децата е бил средно 4-5 при българите. Следващото поколение се ограничава до 2-3 деца, а настоящото - до едно.
При турците няма резки промени - те поддържат до два-три пъти по-висока раждаемост спрямо българите. Едва в средата на 70-те години турците вече имат до 3 деца максимум. През 90-те години все повече са семействата с по едно, максимум две деца.
При ромите най-много са семействата с три и повече деца. Засега тази тенденция не се променя. Въпреки това според данните от 2001 година на 1000 живородени български деца са доживявали 977, за турците те са 946, а за ромите -736. Това дава основание на изследователите да твърдят, че няма да има резки промени в етническата карта на България.
1926 г. - 81 996 роми, 2001 г. - над 355 000
Любовта между българския ром и индийския слон е генетично обусловена. Спор няма, науката е категорична - те идват от Пенджаб, Индия. Индоевропейски народ са, който през вековете се мести из различни територии, където се опитва да се социализира. По тази причина никой не ги признава за свои и ги брои за пришълци до ден днешен, обясняват изследователите.
Нашите роми са основно от групата "рома". Иначе по света има синити, мануши, житани, кало и т.н. До началото на миналия век водят неуседнал начин на живот. Но от началото на този век 53,7 на сто от тях вече са по градовете. И това е първата сериозна промяна в традиционната им култура.
През 1926 г. ромите у нас са 81 996 души, или 2,46 %, а през 2001-ва вече са 4,68% от населението - или над 355 000 човека.
Пазарната икономика у нас обаче е започнала да ги кара да се местят отново - към опразнените села. През 1990 г. в малките райони са живели 71180 души. През 2001 г. те са вече 171 307. В градовете все още съотношението е 18 369 срещу 199 601. Засега обаче тенденцията да живеят в по-големите райони се запазва - увеличението е 3,65 на сто срещу 1,61 за малките населени места.
Според прогнозите на специалистите обаче при следващото преброяване след 2 години ще се види, че процентът на ромите, тръгнали към селата, е скочил. Големият проблем при тях е, че те живеят най-зле в сравнение с останалите етнически групи.
