Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.
Преди полунощ се чете откъс от Евангелието на Матей и свещениците известяват най-великото чудо в историята - Възкресение Христово. Всяка година в полунощ на Великден в църквата на Божи гроб се спуска небесен пламък, тази година поради пандемията се пренесе съхранения от миналата година в България небесен пламък, с който се запалиха свещи на вярващи християни.
Хората занасят горящите свещи в къщи, за да запалят кандилата си. Те се поздравяват с Великден и си разменят козунаци и червени яйца, които са образ на възкресението. Празникът продължава цели три дни и на него не се работи. Посещават се гробовете на близките, където се палят свещи и се поставя козунак и яйце.
Един от основните символи на Великден са Великденските яйца.
Великденските яйца са специално боядисани или нарисувани яйца. Най-важният цвят е червеният. Освен в други цветове, яйцата могат да се боядисват и украсяват с различни орнаменти, лепенки и т.н.
Великденските яйца са една от основните характеристики на християнските празници (както е коледното дърво), те са и основни за Християнството, защото напомнят за възкресението на Христос.
Според преданието за първото великденско яйце, Мария Магдалена поднесла яйца на император Тиберий и му казала за възкръсването на Христос, а императорът казал, че това е невъзможно и ако е така, яйцето от кокошка, което държи трябва да стане червено, и то станало. За това червеният цвят за великденските яйца е и основен.
Друг символ на Великден е Козунакът.
Той е сладък обреден хляб, който традиционно се приготвя за Великден. Символизира тялото на Иисус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Върху козунака се поставя едно червено яйце.
Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на 17 век във Франция, откъдето се пренася в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците панетоне (Panettone), които могат да издържат до 6 месеца. В Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Смята се, че в България козунакът е дошъл през периода 1915–1920 г.; дотогава за празника са месени хлябове, наричани „колак“, „пармак“, „кравай“.
Тази година поклонението пред димитровграския храм не бе тъй многолюдно, повечето вярващи, които традиционно посещават цървквата в нощта на Велика събота останаха по домовете си, съобразявайки се с противоепидемиологичните препоръки за спазване на дистанция. По традиция стотици димитровградчани обикалят в полунощ църковния храм за здраве и в почит към Исус Христоз.
В днешния ден поздравът между вярващите е "Христос воскресе!", на който се отговаря с "Воистину воскресе!"