Днес Тери Пратчет щеше да навърши 72 години, затова нека си припомним малка част от думите, които той ни завеща. Думи, които отговарят напълно на ситуацията в момента. Думи, които едновременно ни приземяват и окриляват. Защото понякога единственото, което можем да направим, поне за малко, е да избягаме в неговата реалност. И да си подарим надежда.
***
Не можеш да отложиш неизбежното. Защото рано или късно стигаш до мястото, където неизбежното просто седи и чака.
***
Колкото и далече да избягаше, човек винаги се настигаше.
***
Добре познаваше загрижените граждани. Където и да ги срещнеше, сякаш говореха един и същ език, в който "традиционни ценности" означаваше "време е да обесим някого".
***
В древните времена котките са били почитани като богове. Те си спомнят това.
***
Никой не полудява по-бързо от нормалния човек.
***
Магьосниците не вярват в боговете, както повечето хора не смятат за необходимо да вярват, да речем, в кухненските маси. Знаят, че ги има, известно им е, че в тяхното съществуване е заложена определена цел, и вероятно биха се съгласили, че имат място в една добре уредена вселена. Просто не виждат смисъл да вярват и да повтарят до втръсване "О, велика масо, без която сме загубени". Впрочем боговете или ги има независимо дали вярваш в тях, или съществуват сами като следствие от вярата в тях. И в двата случая можеш да обърнеш гръб на цялото това суетене и - отново образно казано - да придържаш чинията на коленете си, вместо да зависиш от масата.
***
Демоните присъстват на Диска поне от толкова време, отколкото съществуват и боговете, които в много аспекти твърде наподобяват. Разликата между тях всъщност е като разликата между терористите и борците за свобода.
***
Боговете не обичат хората да не вършат нищо. Ако не са заети непрекъснато, хората биха могли и да се замислят. Част от мозъка съществува, за да не позволи това. И постига резултати. Кара хората да скучаят насред чудеса.
***
Някъде в тропическата джунгла на подсъзнанието му изникна пеперудата на съмнението и се опита да размаха крилца, без изобщо да подозира какво твърди теорията на хаоса за подобни явления...
***
Времето е наркотик, в големи дози убива.
***
Бедняците са доста повече от богаташите, затуй е по-лесно да измъкваш парици от тях.
***
Харесваше му да чете и да пише. Той обичаше думите. Словото нито крещеше, нито издаваше гръмки звуци, каквито навици имаха другите членове на семейството му. Думите не го принуждаваха да се изкаля целият на поле с мокри чимове в смразяващ вятър. Писмената не ходеха на лов за невинни твари. Правеха каквото той поискаше от тях. Затова заяви, че желае да се занимава с писане.
***
Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.
***
Изпитал съм и вълнение, изпитал съм и отегчение. И отегчението беше далеч по-хубавото.
***
Функционирането на Вселената, казваха те, зависи от равновесието на четири сили, а именно: обаяние, убеждение, несигурност и инат.
***
Ненамесата в събитията е като обещание да не плуваш. Абсолютно никога не го нарушаваш, освен ако не се озовеш във водата.
***
Сержант Колън, мислеше си той, докато се препъваше из плесенясалия мрак. Ето един човек, който обичаше тъмнината. Сержант Колън дължеше трийсет години щастлив семеен живот на факта, че г-жа Колън работеше по цял ден, а Сержант Колън работеше по цяла нощ. Те си общуваха посредством бележки. Той й приготвяше чая преди да излезе нощем, а тя му оставяше закуската вкусна и топла във фурната сутрин. Имаха три големи вече деца и Ваймс предполагаше, че са се родили в резултат на изключително убедително писане.
***
Общо взето, алхимиците в Анкх-Морпорк успяваха единствено да превръщат златото в по-малко злато.
***
Човек може да влезе в ада, яхнал собствения си език.
***
Глухотата не пречи на композиторите да чуват музиката. Тя само им помага да не чуват останалите разсейващи ги звуци.
***
Ковчежникът се намираше в по-умерения период на психическия си цикъл и затова горе-долу осъзнаваше действителността, макар да бе отделен от нея с умствения еквивалент на пет мили памук.
***
Някои типове са готови да направят всякаква идиотщина от чисто любопитство какъв ще бъде резултатът. Ако сте сложили голям превключвател в дъното на затънтена пещера и сте написали на стената "Превключвател за края на света. МОЛЯ, НЕ ПИПАЙТЕ!", боята дори не би успяла да изсъхне.
***
Свободата може и да е природното състояние на човечеството, но това важи също и за катеренето по дървета и яденето на все още шаваща храна.От друга страна всяка свобода е ограничена, изкуствена и следователно илюзорна, в най-добрия случай споделена халюцинация. Нито един душевно здрав смъртен не е наистина свободен, защото истинската свобода е нещо толкова ужасно, че единствено лудите и божествата биха могли да я понесат с отворени очи.
***
Твърди се, че животът на човек преминава на лента пред очите му преди да умре. Това е вярно. Нарича се Живот.
***
Има моменти в живота, които хората трябва да знаят да не изпускат. Балоните са проектирани, за да учат малките деца на това.
***
Същината на живота е като да гледаш филм. Само че винаги го пускаш 10 минути след началото и никой не ти разказва сюжета и трябва да го изградиш сам от уликите, с които разполагаш.
***
Фентъзито е като велоаргометър за мисълта. Не може да те отведе никъде, но тренира мускула, с който може да стигнеш навсякъде.
***
Тези, които търсят истината, трябва винаги да бъдат предпочитани пред онези, които мислят, че вече са я открили.
***
Защо си отивате? За да можете да се върнете. За да можете да видите мястото, от което идвате, с нови очи и допълнителни цветове. И хората там да ви виждат по различен начин. Връщането там, откъдето сме тръгнали, обаче не е същото като това никога да не сме заминавали.
***
В началото нямало нищо, което експлодирало.
***
И какво биха били хората без любов? – "РЯДКОСТ", отговори Смъртта.
