Най-старите кости на Хомо Сапиенс, откривани някога в Европа, се намират в българска пещера и са най-ранното доказателство за появата на вида ни на европейския континент.
Времето, в което съвременните хора са се появили и разпространили из Европа, е трудно определимо, защото изследователите не разполагат с достатъчно древни останки.
Появата на съвременните хора, обаче, решила съдбата на местните неандерталци, които наричали Европа свой дом много преди нас. Хомо Сапиенс бързо ги изместили през следващите няколко хиляди години.
Сега имаме възможност да научим повече за този мистериозен преход в началото на късния палеолит, благодарение на останки на представители на вида Хомо Сапиенс и други артефакти в българската пещера Бачо Киро.
Бачо Киро е известна с богатството си от вкаменелости от палеолита, като част от разкопките се състояли през 20-ти век, включително тези през 70-те г., при които били открити фрагментирани човешки останки.
През 2015 разкопките били подновени, като бил открит слой седименти, съдържащи най-старите откривани досега в Европа човешки останки.
“Повечето кости от плейстоцена са толкова фрагментирани, че никой не може да каже на кой човешки или животински вид принадлежат”, казва изследователят Фридо Велкер от Института за еволюционна антропология Макс Планк.
Всъщност от откритите човешки останки само за един зъб можело да се каже със сигурност, че принадлежи на съвременни хора.
Но благодарение на техника за масспектрометрия за откриване на протеинови секвенции, съвпадащи с тези на Хомо Сапиенс от стотици идентифицирани кости и зъби, учените се натъкнали на 5 проби, датиращи от късния палеолит.
Използвайки комбинация от методи за радиовъглеродно датиране и секвениране на митохондриална ДНК с цел установяване възрастта на вкаменелостите, изследователите стигнали до извода, че древните човешки останки вероятно пребивават в пещерата от преди 45 820 до 43 650 години, макар част от тях да датират от преди 46 940 години.
Това ги прави най-старите познати ни до момента кости на хоминини от късния палеолит в Европа.
Освен човешките останки, изследователите открили и множество каменни сечива, наред с костни артефакти от 23 различни животински вида, включително зъби от пещерни мечки, оформени като висулки - дизайнq който по-късно бил копиран от неандерталците на територията на днешна Франция.
Възможно е в течение на хиляди години преходът между Хомо Сапиенс и Неандерталците да е повлиял на вторите, които заимствали подобни модни предмети от съвременните хора.
Източник: sciencealert.com
