Три дни преди края на извънредното положение са усвоени едва 1,22 на сто от предвидените за мярката "60/40" средства (12 236 476 лева от предвиден бюджет 1 000 000 000 лева), съобщиха от Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/. Мярка за запазване на заетостта в период на икономическа криза може да бъде мярката "60/0", което е и германският модел на кризисно законодателство, допълват от АИКБ.

От АИКБ подкрепят изложеното в т. 15 по отношение на Преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/, изразено в удължаване до 30 юни 2020 г. на възможността за изплащане на компенсации, но го намират за недостатъчно, доколкото видът и начинът на плащане са несравнимо по-важни от предвидения за такова плащане срок.

Коментарът на АИКБ за мярката "60/40" е част от позицията на Асоциацията на индустриалния капитал в България във връзка с предстоящото второ гласуване на законопроекта за изменение на Закона за здравето, адресирана до председателя на парламентарната комисия по правни въпроси. Позицията беше разпространена от пресцентъра на АИКБ.

От АИКБ подкрепят предложението, изразено с параграф 7 от промените в Закона за здравето, уреждащо промяна в Кодекса на труда /КТ/, с което неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 до 60 работни дни, ползван през 2020 г., се зачита за трудов стаж. Подкрепяме се и предложението през 2020 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване да се зачита времето на неплатения отпуск до 60 работни дни, но според АИКБ систематичното му място е в параграф 8, в който се уреждат измененията в Кодекса за социално осигуряване.

От АИКБ обръщат внимание, че страната ни не се е възползвала от възможността, предвидена в чл. 19 от Директива 2003/88/ЕО, където се допуска да се определят референтни периоди за сумирано изчисляване на работното време в рамките на 12 месеца, а това би осигурило необходимата гъвкавост на организация на работния процес в условията на мерки за спиране на разпространението на COVID-19. По тази причина АИКБ предлага да се обсъди възможността в чл. 142, ал. 2 от КТ да се направи изменение, по силата на което да се допусне с КТД или със споразумение между социалните партньори въвеждането на 9 или 12-месечен срок за прилагане на сумирано изчисляване на работното време. Според АИКБ такава мярка не само не изисква разходване на какъвто и да е публичен ресурс, но и ще допринесе за увеличаването му. От АИКБ посочват, че чрез отмяна на чл. 146, ал. 1 от КТ и при запазване на изискванията за междудневна и междуседмична почивка следва да отпадне максималният брой работни часове извънреден труд в рамките на една календарна година.
От АИКБ подкрепят мерките със социален характер, както и удължаването на срокове, свързани с тях, предлагани с параграф 4 в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение , като посочват, че ЗМДВИП е необходимо и допълнение, с което да се осигури необходима подкрепа за възстановяването на българската туристическа индустрия. От Асоциацията напомнят, че такова е предложено със законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положени, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 4 май. От АИКБ смятат, че двата законопроекта следва да бъдат обсъдени от комисията едновременно, като допълват, че със същите средства може да се подпомогне и българският въздушен транспорт. Затова от Асоциацията предлагат предложеният чл. 26 по вносител да се прецизира така: "Чл. 26 (1) Министерството на туризма предоставя на туроператори, които използват авиокомпании с български оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до България, държавна субсидия в размер на 6000 евро за всеки полет, в срок от две години от отмяна на извънредното положение, обявено с този закон.(2) Субсидия могат да получат и туроператори, които ползват услугите на превозвачи с оперативен лиценз, издаден от страна, различна от Република България, при условие, че туроператорът докаже липсата на интерес за изпълнение на конкретния полет от страна на авиационните превозвачи с български оперативен лиценз.(3) Редът за доказване на липса на интерес за изпълнение от превозвач с български оперативен лиценз на чартърен полет, обект на този член, се определя с акт на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията."

От АИКБ мотивират предложението с обстоятелството, че българските авиокомпании разполагат с парк от минимум 25 - 30 самолета в готовност за изпълнение на чартърни полети по заявка на туроператори, като среднодневно могат да се изпълняват общо от основните чартърни летища не по-малко от 30 полета, средно по 200 - 250 пътника на полет. В средномесечен план българските авиокомпании, ако противоепидемичната обстановка позволява, са в състояние, по заявка и по договори с туроператори, да изпълняват около 900 - 1000 полета.

От АИКБ подкрепят предвидената в параграф 13 възможност концедентът или министърът на туризма да намалява размера на концесионно или наемно възнаграждение, дължимо за 2020 г. по действащи договори за концесия или наем на морски плаж, или по договори, които ще влязат в сила през 2020 г., или да отложи плащането им до 31 декември 2020 г., като това намаляване следва пряко да се обвърже с цената на предоставянето на принадлежности по смисъла на параграф 1, т. 6 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие на посетителите на плажове в съответствие с одобрена от МС методика, осигуряваща единен подход и отчитаща индивидуалните особености на обектите. Според АИКБ тази мярка може да бъде прилагана и по-дългосрочно, с конкретно договаряне за всеки отделен случай и при интерес за това.

Предлаганото законодателно решение с така наречената "извънредна епидемична обстановка" противоречи на Конституцията на България, създавайки неясна правна отлика от уредените военно или друго извънредно положение, и е в колизия с норми на Закона за защита при бедствия, смятат от АИКБ. Според тях предоставянето на правомощия на отделен министър да въвежда временни противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион на практика преурежда в ущърб на правата на гражданите и бизнеса въпроси, чието решаване Конституцията и действащото законодателство са възложили съответно на Народното събрание или на Министерския съвет. Ако този правен нонсенс бъде приет, означава основни принципи като недопускането на неоснователно ограничаване на права да се уреждат с общи административни актове, смятат от АИКБ.