България получава огромен шанс: да се сдобие с милиарди, с които да се промени, да стане много по-добро място за живеене. Но по всичко изглежда, че това няма да се случи. Ето защо:

На кризата, породена от пандемията, Брюксел иска да отговори с много пари. И с идеята възстановяването на икономиката да върви ръка за ръка с нейната трансформация. По всеобща оценка, предложението на ЕК е огромен шанс и за Съюза, и за отделните страни-членки, включително за България. Не само заради огромното си парично изражение, но и заради изискването възстановяването от кризата да бъде придружено с мерки за едновременна икономическа, институционална и обществена трансформация и модернизация.

Тези мерки трябва да са в няколко приоритетни посоки: „зелена“ икономика, цифровизация, инвестиции в образование, здравеопазване, социална закрила, научни изследвания. А отпускането на съответните суми да бъде обвързано с изпълнението на две основни условия: държавите да се ангажират със свои национални планове за възстановяване и модернизация (съобразени със споменатите приоритети) и да гарантират строго спазване на принципа за върховенство на закона.

Къде е България

Сега въпросът е ще успее ли България да се възползва от огромния шанс: не просто да преодолее икономическите последствия от кризата и да се върне към предкризисното състояние, а да се модернизира и постигне далеч по-бързи темпове на растеж. Краткият отговор на този въпрос гласи: не.

Първо, защото България не е готова да отговори на посочените по-горе условия. Да, тя със сигурност има достатъчно просветени умове, които да изготвят не формален, а перспективен и изпълним национален план за модернизация (какъвто към настоящия момент няма). Но тези хора не са (и няма никакви изгледи да попаднат) в политиката, която решително не притежава нужния капацитет.

Представете си например как партиите, наводнили днешния парламент с екземпляри, които умуват, гласуват и се карат за откровени глупости и далавери, биха изготвили такъв план. Замислете се: има ли поне един проблем на обществото, който тези хора да са решили? Или поне една област на живота, която да не са забатачили? Ето и конкретни примери (по европейските приоритети). Може ли да се разчита за „зеления“ преход на хора, които въпреки наличните революционни технологични решения са се вторачили в спасяването на неспасяеми допотопни ТЕЦ-ове и в катастрофално безсмислен и корупционен проект като АЕЦ „Белене“? Каква цифровизация да очакваме от тези, които вече изхарчиха стотици милиони за целта без (почти) никакъв резултат? За „реформите“ им в здравеопазването и образованието да не говорим.

Виж, ако става дума да се измисли и приложи схема за „усвояване“ на публични средства от „наши“ хора, те ще се справят блестящо. В пълен съпорт на такива схеми са впрегнати и всички държавни институции, включително онези, които би трябвало да гарантират върховенството на закона.

И с милиарди, и без милиарди

Тъй че да обобщим: ако предлаганите от ЕК условия бъдат стриктно наложени, а плащанията бъдат наистина обвързани с тяхното изпълнение, България едва ли ще може да разчита на милиардите, за които мнозина вече „точат зъби“. Тук идва и вторият аргумент: много съмнително е дали в днешния си вид ЕС е в състояние да наложи тези условия, след което да изисква и контролира тяхното изпълнение. А не тактично да си затваря очите.

Тъй че милиардите може и да дойдат. Но и с тях, и без тях крайният ефект ще е един и същ: България едва ли ще успее да се възползва от предоставения ѝ огромен шанс да направи качествен скок в развитието си. Ако, разбира се, целта не е просто пак да се получат и изхарчат едни пари.