- Г-н Паси, вие бяхте първият български държавник, който преди няколко години повдигна въпроса за компенсациите на тракийските бежанци, изоставили по време на войните своите земи и имоти в Турция. Досега обаче нищо конкретно не е направено за решаването му.
- Аз съм потомък на тракийски бежанци от Западна Тракия и Родопите. Затова тракийската тема тече дълбоко и буйно във вените ми. През 2003г. като министър на външните работи при официално посещение в Анкара поставих въпроса за финансови обезщетения на тракийските българи пред тогавашния външен министър на Турция Абдуллах Гюл, който сега е президент на турската република. В разговор на 4 очи турският външен министър ми каза, че те съхраняват в министерството много подробна архива за всички събития, възникнали от Освобождението до наши дни. Той ме увери, че аз съм първият министър в историята на българската държава, който официално поставя въпроса за имотите на българските бежанци. Г-н Гюл се ангажира да придвижи нещата и да направи необходимото за тяхното решаване. От този момент нататък топката е в българското правителство и по-точно в министерството на финансите. Не се забелязва обаче видим напредък по тая тема.
- Защо за уреждането на имотите българското правителство не обедини усилията си със Съюза на тракийските дружества, който хвърли много усилия и средства, за да направи нещо?
- Искам да уточня, че по времето, когато бях министър на външните работи, правителството работеше много добре с тракийската организация. Аз съм горд, че имах възможност да бъда активен сътрудник на председателя на Съюза на тракийските дружества в България Костадин Карамитрев. Заедно с него успяхме да построим паметник на капитан Петко войвода, който беше издигнат в Алеята на гарибалдийците в Рим. Смятам, че по въпроса за компенсациите на тракийските бежанци Съюзът на тракийските дружества е направил повече от всички правителства, взети заедно. Гордея се, че за огромната ми съпричастност и скромният ми принос към каузата бях избран в ръководството на тракийската организация.
- Възможно ли е въпросът за българите от Източна Тракия и техните имоти да бъде решен в рамките на процеса на преговори между Турция и Европейския съюз?
- Практиката на разширение в Европейския съюз показва, че в процесите на прием на всяка нова държава естествено се изчистват всички въпроси от двустранен характер между нея и страните членки. Убеден съм, че едно умело българско правителство, без излишно да политизира и изостря въпроса, може да го реши в интерес на тракийските българи.
- Кои са причините изпълнението на проекта за отваряне на границата с Гърция при Ивайловград да се бави повече от 15 години?
- Вие може би си спомняте, че в началото на юни 2005г. силом, едва ли не като нарушител, аз пресякох гръцката граница край ивайловградското село Славеево, за да се срещна и разговарям по темата с тогавашния областен управител на провинция Еврос Георгиос Долиос и с кмета на община Кипринос Михаил Странджелис. Разстоянието между Ивайловград и Кипринос е само 10 км, но за да стигнат дотам, българските граждани са принудени да преодолеят над 200 км по обиколен маршрут през Свиленград и Орестиада. Това не са пътищата на Европейския съюз. Европейските пътища са кратки. Час по-скоро трябва да бъде завършено делото, което започнах, за откриване на граничния контролно-пропускателен пункт Ивайловград-Кипринос. Това ще даде уникална възможност на жителите на Ивайловград, Свиленград и околните селища да имат далеч по-преки връзки и контакти с Гърция.
Интервю на Иван Чончев
- Аз съм потомък на тракийски бежанци от Западна Тракия и Родопите. Затова тракийската тема тече дълбоко и буйно във вените ми. През 2003г. като министър на външните работи при официално посещение в Анкара поставих въпроса за финансови обезщетения на тракийските българи пред тогавашния външен министър на Турция Абдуллах Гюл, който сега е президент на турската република. В разговор на 4 очи турският външен министър ми каза, че те съхраняват в министерството много подробна архива за всички събития, възникнали от Освобождението до наши дни. Той ме увери, че аз съм първият министър в историята на българската държава, който официално поставя въпроса за имотите на българските бежанци. Г-н Гюл се ангажира да придвижи нещата и да направи необходимото за тяхното решаване. От този момент нататък топката е в българското правителство и по-точно в министерството на финансите. Не се забелязва обаче видим напредък по тая тема.
- Защо за уреждането на имотите българското правителство не обедини усилията си със Съюза на тракийските дружества, който хвърли много усилия и средства, за да направи нещо?
- Искам да уточня, че по времето, когато бях министър на външните работи, правителството работеше много добре с тракийската организация. Аз съм горд, че имах възможност да бъда активен сътрудник на председателя на Съюза на тракийските дружества в България Костадин Карамитрев. Заедно с него успяхме да построим паметник на капитан Петко войвода, който беше издигнат в Алеята на гарибалдийците в Рим. Смятам, че по въпроса за компенсациите на тракийските бежанци Съюзът на тракийските дружества е направил повече от всички правителства, взети заедно. Гордея се, че за огромната ми съпричастност и скромният ми принос към каузата бях избран в ръководството на тракийската организация.
- Възможно ли е въпросът за българите от Източна Тракия и техните имоти да бъде решен в рамките на процеса на преговори между Турция и Европейския съюз?
- Практиката на разширение в Европейския съюз показва, че в процесите на прием на всяка нова държава естествено се изчистват всички въпроси от двустранен характер между нея и страните членки. Убеден съм, че едно умело българско правителство, без излишно да политизира и изостря въпроса, може да го реши в интерес на тракийските българи.
- Кои са причините изпълнението на проекта за отваряне на границата с Гърция при Ивайловград да се бави повече от 15 години?
- Вие може би си спомняте, че в началото на юни 2005г. силом, едва ли не като нарушител, аз пресякох гръцката граница край ивайловградското село Славеево, за да се срещна и разговарям по темата с тогавашния областен управител на провинция Еврос Георгиос Долиос и с кмета на община Кипринос Михаил Странджелис. Разстоянието между Ивайловград и Кипринос е само 10 км, но за да стигнат дотам, българските граждани са принудени да преодолеят над 200 км по обиколен маршрут през Свиленград и Орестиада. Това не са пътищата на Европейския съюз. Европейските пътища са кратки. Час по-скоро трябва да бъде завършено делото, което започнах, за откриване на граничния контролно-пропускателен пункт Ивайловград-Кипринос. Това ще даде уникална възможност на жителите на Ивайловград, Свиленград и околните селища да имат далеч по-преки връзки и контакти с Гърция.
Интервю на Иван Чончев
Източник: Haskovo.NET