Разкопки, проведени преди началото на строеж на сграда в Източен Лондон, разкриват останките от вероятно най-стария театър в града от времето на кралица Елизабет.
Предполага се, че руините са част от театъра Червения лъв, първата нарочно построена с тази цел сцена в англоговорящия свят, основан по времето, когато Лондон се развива като голям ренесансов град. По онова време постановките са основна форма на забавление, ценени и от самата кралица.
Учени от Института по археология към Университетския колеж в Лондон (UCL) откриват греди, останки от тухлени стени и други артефакти в обекта в Уайтчепъл, в Източен Лондон.
Не е известно много за театъра Червения лъв, освен приблизителното му местоположение, където е построен около 1567 г. и че е бил обект на два съдебни процеса, които описват външната сцена и седящите места. Откритите структури съвпадат с описанието от онова време и други доказателства също подкрепят идеята, че това е точно театъра.
При разкопките археолозите откриват структура от греди, която съвпада с описанието на театралната сцена.
"Причината да направим разкопки в тези зони беше потенциалната възможност да намерим Червения лъв", обяснява водещият археолог Стив Уайт (Steve White). "Отделно от обекта, анализирахме седиментните слоеве, материалите, историческите източници за процесите и картографските доказателства, всичко сочеше в тази посока."
Записите показват, че Червения лъв е построен от Джон Брейн (John Brayne), който основава и "Театъра" в района Шордич в Източен Лондон през 1576 г. - мястото, на което младият Уилям Шекспир постава своите пиеси около 1590 г. Самият Шекспир е роден през 1564 г., едва три години преди построяването на Червения лъв през 1567 г.
Това е само първият от няколко театъра, построени в Лондон през следващите десетилетия, разрастваща се театрална сцена, чиято кулминация е поставянето на пиеси от Шекспир и негови съвременници като Кристофър Марлоу и Бен Джонсън.
Запазените документи за първия процес срещу Червения лъв, от 1567 г., обвинява Брейн, че е използвал измама, за да ипотекира 6 акра земя, върху която да се построи "къща, наречена Червения лъв".
Вторият процес, от 1569 г., се отнася за действията на Брейн срещу неговите дърводелци, обвинявайки ги, че дъсчените "ешафоди", което вероятно се отнася за седалките, са зле направени. Там присъства и описание на размерите на сцената с дължина 12,2 м от Север на Юг, 9,1 м от Изток на Запад и с височина 1,5 м.
Правоъгълната структура вероятно е основата на сцената на театъра от 16-ти век. Бетонната отливка е част от склад, построен отгоре през 1960-те години.
Тези размери почти напълно съответстват на структурата от греди, открита при разкопките в Уайтчепъл, а стоящите наблизо отвори за колони може да са останки от седалките.
Разкопките откриват и две изби за бира и много стъклени и керамични чаши, халби с две дръжки, бутилки и други халби, за които се смята, че произхождат от прилежащата странноприемница Червения лъв, от където и театъра е получил името си.
Тази халба с медальон на крал Чарлс II показва, че странноприемницата е продължила дейността си и доста по-късно.
Въпреки тези доказателства, археолозите все още трябва да проведат редица проучвания преди да потвърдят, че руините в Уайтчепъл са именно на Червения лъв.
Ако предстоящите анализи докажат това, "откритието на първия постоянен театър в Лондон би било от неизмеримо значение", обяснява професор Тифани Стърн (Tiffany Stern), експерт по Шекспир и ранна съвременна драма в Университета на Бирмингам, която не е част от разкопките.
"Винаги е имало случайни пиеси, поставяни в бирарии и таверни", обяснява Стърн. "Но за построяването на постоянна сграда, единствено за постановки, е имало нужда от достатъчно свободни заможни хора, които да я изпълват ежедневно".
И докато някои пиеси от времето на Елизабет все още се играят и днес - както тези на Марлоу или ранните творби на Шекспир, публиката на онова време е търсила в театъра по-различни неща от съвременната. Едно от тях е езикът, който често е бил в рими. Актьорите са използвали пресилени показни жестове и драматично произношение, не са целяли естественост, както в днешното изкуство. Голяма част от елизабетинските пиеси са посветени на Господ и отмъщението, вероятно защото правораздаването по онова време не е било особено справедливо, разказва Стърн.