Учени са разбрали как се е формирал океанът под повърхността на юпитеровата луна Европа и смятат, че тази огромна водна шир може да е поддържала микробен живот в миналото, предаде Ройтерс.

Европа, с океан, скрит дълбоко под плътната ледена покривка, отдавна се разглежда като потенциален хабитат за извънземен живот в Слънчевата система, наред с други кандидати като Марс и сатурновата луна Енцелад. Ново проучване, представено на конференция по геология, подчертава нейния потенциал.

Учените са установили, че океанът на Европа може да се е образувал след като богати на вода минерали са изхвърлили водното си съдържание под въздействието на топлина, причинена от разпада на радиоактивни елементи във вътрешността му в началото на неговата история.

Ефектът от приливите и отливите, причинени от гравитационните взаимодействия на Европа с Юпитер - най-голямата планета в Слънчевата система, и други две големи юпитерови луни, Йо и Ганимед, също може да е изиграл роля.

"Смятаме, че океанът на Европа може да е бил обитаем в началото след формирането си, тъй като нашите модели показват, че съставът му може да е бил само леко киселинен със съдържание на въглероден диоксид и някои сулфати", казва планетологът и ръководител на изследването Мохит Мелвани Дасвани от Лабораторията за реактивно движение на НАСА.

"Наличието на вода в течно състояние е първата стъпка към обитаемост", допълва Дасвани.

Ученият казва още, че микроби, сходни с някои земни бактерии, които използват въглероден диоксид за енергия, може да са оцелявали, разчитайки на налични съставки в ранния океан на Европа.

По размери Европа отстъпва на Луната, но океанът й, на предполагаема дълбочина между 65 и 160 километра, вероятно съдържа двойно по-голямо количество вода от земните океани.

Специалистите отбелязват, че проучването им оценява дали юпитеровата луна Европа е била обитаема в миналото и не засяга настоящата й обитаемост, която е предмет на нови научни изследвания.