Родителите често прекаляват със забраните, водени от страх да не го разглезят. Какви са разумите граници на забраните и от кои да се откажем, разказва семейният психолог Ирина Чеснова пред deti.mail.ru.

1. Да проявява чувство на собственост

„Ти имаш толкова много играчки, защото не дадеш една на малкото си братче! Виж колко жално плаче!“

На практика всеки трябва да има свои вещи, с които да може да се разпорежда както сам реши.

Само, след като разбере какво е „мое“, детето ще научи и какво значи „чуждо“.

Карайки го да дава играчките си, вие му показвате, че не уважавате неговото решение и неговото категорично „не". Покажете му, че всеки човек има право да не отстъпва и да не дава това, което му принадлежи.

Но има друго решение – то може да попита и да помоли. Може пък да получи това, което толкова иска. Или да предложи обмен.

Още по-добре е да го възпитавате в щедрост. С личния си пример като родители.

2. Да тъжи и да плаче

„Какво толкова страдаш, всичко е наред!“, „Момчетата не плачат“ - подобни фрази изричат възрастните които трудно издържат на детските сълзи, обиди и отчаяние.

Тъгата и мъката са естествени емоционални състояния, точно така както и радостта и удоволствието. А тъгата идва най-често, когато са уморени, и когато нещо не им се получава така както искат. А няма нищо лошо в това да потъжат.

Да се плаче – било от радост, от мъка или болка, не е срамно. Сълзите са израз на силни емоции, не е нужно да ги потискат.

Учете детето да разбира чувствата си, да ги назовава, да ги изживява. Ако тъгата и радостта са споделени и признати, те преминават, а светлите чувства винаги са повече.

3. Да се бои и стеснява

„Няма нищо страшно, хайде иди, запознай се с момиченцето!“

Вместо да насилвате детето, ако плаче и се страхува, е по-добре да го успокоите.

Каже му : „Аз съм тук, до теб. Под моята защита, ти си в безопасност.“

За детето е важно до него да има силен възрастен, на чието рамо може да разчита, когато не може да се справи със собствените си страхове. Помогнете му да ги преживее с помощта на картинки и на вълшебни истории.

4. Да се ядосва

Ядът е полезно чувство, защото помага на детето да се защити, да отстоява своето, Възрастните слагат често слагат знак за равенство между ярост и агресия. Но чувствата и действията са нещо различно.

Детето изпитва гняв, умора, досада, обида ... и се учи да реагира. Добре е да му обяснявате всичко : „Ти се нервираш, може би си обиден, но можеш да ми разкажеш с думи. Да посягаш и да удряш другите – не може. Не може и да чупиш техни вещи, защото си ядосан“ .

Ако е обзето от ярост, му предложете да я разтовари като „победи“ възглавницата или мечето. Важно е някак да отлее недоволството си.

5. Да отказва и да се съпротивлява

„Какво значи „не“? Щом са ти казали – върви и го свърши!“, „Докато не изядеш всичко в чинията си, няма да станеш от масата!“

От една страна искаме децата да растат самостоятелни, а от друга реагираме много болезнено, когато те се възпротивят на нашите решения и откажат да направят това, което им казваме.

Детето има право да откаже, да изрази несъгласие и възмущение. Като му даваме това право, ние го учим да се вслушва в собствените си потребности.

6. Да стои, без да върши нищо

„Какво стоиш така, вземи да правиш нещо!“, сърди се майката.

Едно е детето да стои в ръка с таблета на дивана, друго нещо е да не върши нищо „полезно“.

В периодичното нищоправене има смисъл. Когато човек остане насаме със себе си, може да се вслуша в желанията си, в нуждите на тялото, да мисли и фантазира, може да направи откритие, да види себе си от страни, до открие истинските си желания и мечти.

7. Да се цапа

Става дума за ситуации, когато да се изцапа е в реда на нещата. Например по време на разходка в парка, когато времето е лошо или пък, когато рисува с бои.

Важно е вещите да се пазят, но просто не слагайте официални дрехи на хлапето, когато отивате в парка.

Ще облекчите живота си и ще спестите много време, ако то е с дрехи за игра, когато ще е на пясъчника, ще рисува с водни бои или ще ви помага да правите торта.