Американски учени хвърлиха нова светлина върху "ефекта на зрителя", след като установиха, че плъховете с неохота помагат на ближния в присъствие на пасивни свидетели от същия вид, предаде Франс прес.

Според авторката на изследването Пеги Мейсън, невробиолог от университета в Чикаго, получените данни ще позволят на специалистите да изучат по-добре човешкото поведение. Най-вече при случаите, когато полицаите не се намесват, когато техен колега прилага неправомерно насилие.

От направените наблюдения проличало, че когато един плъх е сам, той винаги се опитва да помогне на свой събрат, уловен в капан /в случая пластмасова кутия/ и й отварял вратичката.

Но когато учените добавили към сцената два плъха като свидетели, третирани с лекарства срещу тревожност, същият гризач не реагирал и оставял блокиран плъха в кутията.

И обратно, когато свидетелите на случващото се не били упоени с лекарства, същият плъх с много по-голямо настървение се нагърбвал с ролята на добрия самарянин и всячески се стремял да спаси своя събрат от сполетялата го беда.

Според Пеги Мейсън опитите с лабораторните животни илюстрират какво е станало в случая при бруталното задържане от полицията и последвалата смърт на Джордж Флойд, предизвикала вълна от протести в САЩ и по целия свят. Докато един от блюстителите на реда прилагал задушаваща хватка за задържане, другите трима негови колеги по никакъв начин не реагирали на приложеното насилие.

Мейсън изтъква, че в този случай полицаите-свидетели не са били упоени с лекарства като при плъховете, но ролята на медикамента е изиграло дългогодишното им обучение.

По думите на изследователката, когато човек не се притича на помощ в подобни ситуации, той не е "черната овца", а е просто част от стадото. "Бозайниците са програмирани да реагират по този начин!", твърди Пеги Мейсън.

Терминът "ефектът на зрителя" влезе в употреба в психологията през 1964 година, когато Катрин /Кити/ Дженовезе беше убита в Ню Йорк пред очите на трийсетина съседи, никой от които не се намеси.