Неочаквано оплождане на хайвер води до появата на нов хибриден вид риба от два вида, по-далече един от друг в еволюционното дърво, отколкото са хората и мишките, се съобщава в публикация в списание Genes.
Новото изследване описва как сперма от американския вид веслонос (Polyodon spathula) успява да оплоди хайвер от руска есетра (Acipenser gueldenstaedtii) и да създаде хибридна група животни, невиждани досега. Използвани са гаметите на седем индивида и в поколенията съотношението между чертите на двата вида варира, а процентът на оцелелите в различните групи след 30 дни е от 62% до 74%.
Хайверът на есетрата е добре познат деликатес, а самите големи риби живеят в реки, езера и крайбрежни води и се хранят с ракообразни и риби.
Веслоносът от своя страна се храни със зоопланктон и е разпространен в 22 от американските щати. Тялото му прилича на акула и има силно издължена чувствителна муцуна, която съставлява една трета от дължината му.
И двата вида са едни от най-големите и най-дълголетни риби на света, с древна дивергенция от еволюционното дърво. Те живеят в различни части на планетата и последният им общ предшественик е бил по времето на динозаврите, което кара учените да смятат, че са твърде отдалечени еволюционно, за да могат да създадат хибрид. Но очевидно не е така.
Соломон Дейвид (Solomon David), морски еколог в Щатския университет на Луизиана споделя, че първоначално не е могъл да повярва, че подобна хибридизация е възможна.
Кръстоската всъщност се получава случайно. Учени от Института по рибарство и аквакултури в Унгария опитват да проверят дали въвеждането на безполово размножаване при веслоноса и есетрата може да запази броя на популациите им, които намаляват заради прекомерен риболов, замърсявания и загуба на хабитати.
Но вместо много клонинги от двата вида, учените получават ново животно и въпреки еволюционната си отдалеченост, тези два вида споделят някои общи физически черти, което изглежда прави възможно оцеляването на поколението.
Хибридизацията не е подкрепяна от науката и предишните опити да се кръстосат различни видове тигри дават катастрофални резултати, но учените подчертават, че целта им никога не е била да съчетаят двата вида. Подобно на други хибриди, поколението е безплодно и учените нямат намерение да създават повече подобни кръстоски.
В момента повече от 100 от хибридите са все още живи, след като за оплождането се съобщава през май, като някои от индивидите имат двойно количество майчина ДНК и приличат повече на есетри, докато други получават генетичен материал почти по равно и представляват съчетание от двата вида.
