Една от най-леснодостипните и близки до Първомай дестинации в летните жеги е Сливодолското падало. Макар водният обем на реката и водопада да е много по-малък в сравнение с месеците април и май, в средата на юли и август местността предлага истински приятна прохлада.

Пътеката за Падалото започва от края на тунела след Бачковски манастир. Автомобилът може да бъде оставен на паркинг до близкия рибарник срещу 3 лв. за деня. В началото на пътеката винаги има много оставени тояги. Може да си изберете една, ако не си носите туристически щеки. Ще ви е добър помощник не толкова на отиване, колкото на връщане.

Пътеката не е трудна, стръмните места са малко и целият преход отнема около 1 час и 30 мин.

В средата на пътеката има барака с маса и пейки. За ужас на истинските туристи мястото е превърнато в сметище. Истинските природолюбители никога не оставят това, което са си донесли в природата. Ако си можел да донесеш пълна бутилка с вода, неразбираемо е какво ти пречи да я свалиш до града и да я изхвърлиш в контейнерите за смет? Когато изпушиш цигарата си,бъди любезен да прибереш фаса си в торбичка за отпадъци иначе той се разлага в продължение на десетки години. Мнозина не си дават сметка, че дивите животни са привлечени от изхвърлените отпадъци от нашата храна. Има случаи когато те поглъщат остатъка ни от сандвич заедно с полиетиленовата торбичка, а това ги обрича на мъчителна смърт. Дори и да има поставено кошче за отпадъци, трябва да знаем, че сметосъбиране на такива места няма.

Като изключим това място, останалата част от пътеката е приказно спокойна и красива. Тя криволичи заедно с реката, а през поставените дървени мостчета я пресича няколко пъти. След бараката започва по-стръмната част. Когато стигнете до нея отляво ще се открие и прекрасната гледка на водопада. В следобедните часове около струята на водата светлината се пречупва и се вижда дъга. Това е мястото за снимки с фон Сливодолското падало. И не е краят на маршрута. Пътеката криволичи още малко нагоре и стига до началото на водопада. Висок 49 м, Сливодолското падало е най-високият водопад в Родопите. Той се намира на територията на най-големият биосферен резерват в Родопите „Червената стена“. Затова не се учудвайте че има много паднали и неотстранени дървета. Макар да е забранено, по пътя ще видите няколко обособени огнища.

Обикновено пътят на туристите приключва тук и малцина са тези, които са открили истинската красота на това място. Тя е само на две минути по-нагоре. Пътеката продължава и достига до малки пещерички скрити в скали отдясно. Когато има повече вода пред тях се образуват „ресни“ от разпръснати струи вода. Пригответе се да газите във вода. Следва поредица от водоскоци, образуващи нежна дантела върху покритите с мъх камъни – бигор. Красиво и мокро ... Отнема не повече от 10 минути. Пътеката продължава и съвсем скоро се отклонява вляво. Там ще видите висока скала изпод която извира бистра вода. Дори и без да залепите ухо до нея може да чуете как водата клокочи някъде вътре. Вярващи са поставили иконостас.

Ако и тук не се откажете върнете се малко и продължете по пътеката, тя свива надясно. И там ще откриете още един водопад. Хора, които не веднъж са се качвали до Сливодолското падало с изненада разбират, че са пропускали истински красоти, криещи се недалеч от тях.

Приятна разходка!

Теодора Кирякова