Големият спортист Продан Проданов е вече в любимата си Рила планина. Паметни плочи увековечиха доайенът на хасковското джудо и един от най-добрите ни алпинисти, майстор на спорта, на две от знаковите за него приживе места.

Спортистът, роден в Меричлери, но отдал по-голямата си част от живота на развитието на спорта в Хасково, се спомина на 82-годишна възраст на Великден, тази година.

Паметните плочи са поставени на любими места на Проданов в планината-до вр.Мальовица и под вр.Орлето. Това са били местата, наситени с много спомени за него, разказа внукът му Стойчо Папукчиев.

Идеята за почитане памет на дядо му по този начин е на съратника на Проданов, негов дългогодишен приятел и един от последните останали живи основоположници на алпийската школа у нас -Сандю Бeшев.

„Двамата с дядо ми бяха много близки. В миналото са имали заедно премиерни изкачвания на много от великите върхове. Останаха приятели до края. Когато дядо ми се спомина, преди няколко месеца, Санди Бешев предложи идеята да го увековечим на две от любимите му места в планината. Така се появи тази инициатива. Която беше завършена с поставянето на плочите от Валентин Желязков, на когото много благодарим“. Гравюрите върху металните плочи са направени по скиците на художника Здравко Денев.

По-голямата плоча е на втората тераса на вр.Мальовица, там където са тези и на най-големите имена в българския алпинизъм. „Втората тераса е на около километър и половина над х.Мальовица, където има много мемориални плочи на алпинистите, с които се гордеем и които вече не са сред нас, като Христо Проданов, например. От дядо си знам, че за алпинистите този връх е тяхното място-приживе и завинаги.“, разказа Стойчо Папукчиев.

На малката плоча под лика на Проданов е изписано „Вече сте заедно на вашия връх!“ Тя е до паметните плочи на погребаните завинаги под лавината, застигнала ги на това място на 19-ти декември през 1965 г., 11 български алпинисти. Оцеляват петима от групата.

Драматичните събития остават в историята като Мальовишката трагедия.

Сред останалите завинаги на това място са и близките приятели на Продан Проданов -директорът на Градската школа по алпинизъм Тодор Николов, който е и ръководител на групата към върха, и майсторът на спорта инж. Михаил Угляров.

„По това време дядо вече се е отказал от рисковите изкачвания, защото е имал две деца и е обещал, че прекратява опасните експедиции. Но загиналите са негови приятели и той през целия си живот страдаше за загубата им. С Тодор Николов са били заедно буквално до последно в деня преди трагедията. Разделили се вечерта. На сутринта групата е тръгнала към Рила, а дядо с влака към Хасково. По пътя се получава телеграма и кондукторите му съобщават за трагедията, презаверяват му билета и го връщат обратно в София, за да се реши какво ще се прави в ситуацията.“, разказва внукът на Проданов.

В знак на признателност и за да увековечи паметта на приятелите си, след години Продан Проданов, заедно с момчетата от основания от него клуб по джудо в Хасково, понасят на ръце метален орел -символ на свободата и покорител на небесната шир, към лобното място на 11-те алпинисти. Пренасят и необходимите строителни материали до там, за да закрепят мемориала.

И до днес орелът е на това място, а под разперените му криле вече е и Продан Проданов, близо до своите приятели.

Красимира Славова