Изследователите успешно възродиха миниатюрни микроби, хванати в покой в ​​привидно безжизнена зона на морското дъно повече от 100 милиона години.

Екип учени от Япония и Америка изучават дали микроскопичният живот оцелява в по-малко гостоприемните условия под морското дъно на Тихия океан.

"Искахме да знаем колко дълго микробите могат да издържат живи в почти пълна липса на храна“, казва микробиологът Юки Мороно от Японската агенция за наука и технологии за морето и Земята, която ръководи изследването.

Отговорът, който получили е шокиращ. Микроби, попаднали преди 100 милиона години в утайки на морското дъно, могат да бъдат съживени с подходящата храна и малко добавен кислород.

Което е впечатляващо. Налягането е огромно за микробите на морското дъно, да не говорим за липсата на кислород, малкото основни хранителни вещества и мизерните енергийни запаси.

Когато животът попадне в капан в други среди с високо налягане, обикновено се превръща във вкаменелости след милион години или повече, но тези могъщи микроби били живи.

"Знаехме, че има живот в дълбоката утайка близо до континентите, където има много заровена органична материя", казва колегата на Мороно, геомикробиологът Стивън Д'Хонд от Университета в Роуд Айлънд. "Но това, което открихме, беше, че животът насред океана се простира в дълбочина от морското дъно чак до скалната основа."

Почвата, в която са останали микробите, е взета от експедиция през 2010 г. в Южния Тихоокеански район. Това е на пръв поглед безжизнена зона в центъра на въртеливите океански течения на изток от Австралия, известна като една от най-бедните на храна и лишени от живот части на океана, както и с завихянето на боклук, с цялото пластмасово замърсяване, което събира на повърхността.

Като част от експедиция през 2010 г. на борда на JOIDES, екипът извади седиментни ядра от сондажи на дълбочина до 75 метра под морското дъно, което е близо 6 километра под повърхността на океана.

Те взели проби от древна глина, която се натрупва в най-дълбоките и отдалечени части на океана, както и много от по-млади нанофосилни слоеве на възраст между 4,3 и 13 милиона години.

Те откриха консумиращи кислород микроби (и разтворен кислород) през всеки слой от ядките, отгоре надолу и на всеки обект, от който били взети проби в южната част на Тихия океан. Но микробите били в много ниски количества.

На борда на кораба са взети проби от ядките седимент, за да се провери дали енергийно гладните микроби са запазили своя „метаболитен потенциал“ и могат ли да се хранят и да се размножават.

Древните микроби получават кислород и захранват проследяеми се субстрати, съдържащи въглерод и азот - предпочитаната от тях храната. После стъклените флакони били запечатани, инкубирани и отворени след 21 дни, 6 седмици или 18 месеца.

Дори в пробите от най-старите седименти изследователите успяват да съживят до 99 процента от микробната общност.

"В началото бях скептично настроен, но установихме, че до 99,1 процента от микробите в утайка, депозирана преди 101,5 милиона години, са все още живи и са готови да ядат", казва Мороно.

След продължителното им инкубиране микробните общности са сортирани въз основа на техните гени. Изследователите съобщават, че подземните почви са доминирани от бактерии, но не и от вида, който образува спори, което означава, че са били готови да се развиват веднага щом им се даде подходяща храна.

Някои микроби се увеличили на брой 10 000 пъти и консумирали наличните въглерод и азот през 68 дни инкубация.

"Това показва, че няма ограничения за живота в старата утайка на световния океан", каза Д'Хонд. "В най-старата утайка, която сме сондирали, с най-малко количество храна, все още има живи организми и те могат да се събудят, да растат и да се размножават."

Микробите са показали колко издръжливи могат да бъдат не само в дълбините на океаните. Учените са открили и микроби, живеещи в екстремни условия в Антарктида, както и най-сухите пустини.

Изследването е публикувано в Nature Communications.