Тропическата горска почва, загрята в експерименти до нива, съответстващи на прогнозите за температура в края на века, освобождава с 55 процента повече CO2 от контролните участъци, разкривайки преди това подценяван източник на емисии на парникови газове, съобщиха изследователи в сряда.
Преди човечеството да започне да натоварва атмосферата с въглеродно замърсяване чрез изгаряне на изкопаеми горива, поемането и отделянето на CO2 от почвата - един ключов елемент в сложния въглероден цикъл на Земята, е оставало приблизително в баланс.
Газовете, отделяни от мъртвата дървесина и гниещи листа, са били усвоявано от микроорганизми, които се хранят с тях.
Но изменението на климата започна да нарушава този баланс, според ново проучване, публикувано в Nature.
"Въглеродът, който се съдържа в тропическите почви, е по-чувствителен към затопляне, отколкото е признато досега", казва водещият автор Андрю Нотингам, изследовател от Университета на Единбург в Университета за геология.
"Дори и малко увеличение на дишането от тропически горски почви може да има голям ефект върху атмосферните концентрации на CO2, с последствия за глобалния климат."
Количеството въглероден цикъл всяка година през почвите по света е до 10 пъти по-голямо от емисиите на парникови газове, генерирани от човека.
Само еднопроцентен дисбаланс - с повече отделяне на въглерод, отколкото сега, "би се равнявал на около десет процента от глобалните антропогенни (произведени от човека) въглеродни емисии", отбелязва Ерик Дейвидсън, изследовател от Центъра за наука за околната среда в Университета в Мериленд.
Средната повърхностна температура на Земята се е повишила малко над един градус по Целзий над прединдустриалните нива, достатъчно, за да доведе до по-тежки засушавания, топлинни вълни и супер бури, които станаха по-разрушителни от издигащите се морета.
Но само повишаването на температурите над сушата - с изключение на океаните, които покриват 70 процента от планетата - е почти 2C, или удвоява средната стойност в световен мащаб.
В експериментите си Нотингам и колеги поставили нагревателни пръти в парцел от един хектар от необезпокоявана първична гора на остров Баро Колорадо, Панама. Те затопляли почвата до дълбочина малко над един метър с 4 градуса C за период от две години.
Температурата на почвата обикновено е около градус по-висока от температурата на въздуха.
Досега подобни експерименти са били провеждани в гори на по-голяма географска ширина, но не и в тропиците.
Климатичните модели, които се стремят да вземат предвид потенциалното отделяне на въглерод от почвата поради повишаване на температурите, разчитат на теоретични изчисления, които подценяват резултатите в сравнение с полевите тестове, докладвани в Nature.
Учените изчисляват, че ако всички тропически почви в света се затоплят с 4 градуса С за период от две години преди 2100 г., ще се отдели 65 милиарда тона въглерод - еквивалентът на около 240 милиарда тона CO2, в атмосфера.
"Това е повече от шест пъти повече от настоящите годишни емисии от антропогенни източници“, каза Нотингам.
"Ефектът да е по-значителен, тъй като може да наблюдаваме големи продължителни загуби след двете години в нашия експеримент."
Освен това не са взети предвид по-дълбоките запаси от въглерод - под два метра, допълва той.
На базата на един експеримент не могат да се правят обстойни заключения, предупреждават изследователите.
"Но изследването потвърждава отскоро натрупващите се доказателства, че е малко вероятно тропическите гори да продължат неопределено време да бъдат поглъщащи въглерод, докато светът се затопля", казва Дейвидсън, който не е сред авторите на изследването.
Досега горската покривка и океанът са поемали около половината от излишните въглеродни емисии от човешка дейност, но има признаци, че някои гори могат да изпитват умора от CO2.
Съхраненият CO2 също се отделя при изсичане на дърветата.
Миналата година гори с площ, колкото футболно игрище, са унищожавани на всеки шест секунди, около 38 000 квадратни километра общо, според Global Forest Watch.
Nottingham, A.T., Meir, P., Velasquez, E. et al. Soil carbon loss by experimental warming in a tropical forest. Nature 584, 234–237 (2020).doi.org/10.1038/s41586-020-2566-4, www.nature.com/articles/s41586-020-2566-4