Люк Монтание е не само вирусологът, който твърди, че новият коронавирус има изкуствен произход. Той е също носител на Нобелова награда за откриването на HIV. Но именитият вирусолог е автор и на друга идея - за ДНК телепортацията.

Монтание твърди, че ДНК произвежда електромагнитни сигнали (EMS), които са измерими при силно разреждане във вода. Този сигнал може да бъде записан, предаден по електронен път и повторно излъчен на друга далечна проба от чиста вода, където ДНК може да се репликира чрез полимеразна верижна реакция въпреки липсата на оригиналната ДНК в новата водна проба. Идеята, по която Монтание започва да работи през 2009 г., е подобна на паметта за вода, концепция, популяризирана от Жак Бенвенисте през 1988 г. 

Нито едно независимо изследване не подкрепя тази идея и традиционната наука не предоставя правдоподобен механизъм, чрез който тя може да работи. През 2015 г. екипът на Монтание публикува друга находка, подобна на оригиналната, но с използване на бактериална и вирусна ДНК. Те твърдят, че електромагнитните вълни биха могли да бъдат обяснени с помощта на неуточнен квантов ефект.

Електромагнитни сигнали от ДНК

Бактериална ДНК
През 2009 г. Монтание и неговите сътрудници публикуват статия, озаглавена "Електромагнитните сигнали се произвеждат от водни наноструктури, получени от бактериални ДНК последователности", в която те съобщават, че бактериалната ДНК може да произведе електромагнитен сигнал (EMS), който се пренася през клетъчната култура. В среда от Т лимфоцити (вид бели кръвни клетки) те култивират бактериална ДНК от Mycoplasma pirum и Escherichia coli. След филтриране, за да се отстранят всички бактерии, се извършва полимеразна верижна реакция, която демонстрира липсата на останала ДНК. След това разтворът се инкубира в продължение на две или три седмици, след което отново се открива наличието на бактериална ДНК. След серийно разреждане те тестват за електромагнитно излъчване, използвайки техника за анализ на Фурие, разработена от Жак Бенвенисте и неговия екип през 1996 г. Те откриват електромагнитни честоти само при високи разреждания, вариращи от 10-5 до 10-12.

Вирусна ДНК
През същата година екипът съобщава за подобен електромагнитен сигнал от ДНК на ХИВ при силно разреждане на хранителната среда. Те използвали щама HIV1 като техен прототип - за откриването на този вирус Монтание споделя Нобеловата награда за физиология или медицина през 2008 г. CEM клетки (левкемични Т-клетки) са използвани за култивиране на ХИВ, но не е открит EMS при никое ниво на разреждане. Въпреки това, тестването на кръвни проби от пациенти, заразени с ХИВ (включително пациенти със симптоми на СПИН, такива, които са били подложени на антиретровирусна терапия, и нелекувани лица) показва откриваем електромагнитен сигнал при лекувани пациенти, при които вирус не се открива, при нива на плазмено разреждане между 10 −4 и 10−8. 

Експериментът с ДНК трансдукция
Експериментът е направен за първи път през юли 2005 г. и е повторен и заснет за телевизионен документален филм през 2013 г., пуснат по френския канал France 5 на 5 юли 2014 г. Онлайн списанието Ouvertures подробно описва тестовия протокол в интервюта с Монтание.

Експериментът на Монтание накратко::

• Известна водна проба с 2 ng / ml 104 основи ДНК от инфектиран с ХИВ пациент се разрежда с 10 във вода и се разбърква в продължение на 15 секунди. След филтриране за отстраняване на ДНК, стъпките на разреждане и разбъркване се повтарят 10 пъти, достигайки високи нива на разреждане от 10-10.
• Силно разредената проба излъчва електромагнитни сигнали (EMS) с ниски честоти.
• Тези електромагнитни сигнали са записани от микрофонна бобина като 6-секунден WAV файл в лабораторията в Париж.
• WAV файлът е изпратен по имейл до екип от партньори в университета в Беневенто в Италия.
• Италианският екип излъчва с бобина за 1 час елекромагнитните сигнали от WAV файла върху проба от дестилирана вода в запечатана метална тръба.
• След това водната проба е поставена в машина за полимеразна верижна реакция (PCR).
• PCR машината в Италия произвежда ДНК, 98% идентична с първоначалната ДНК в Париж.

Интерпретация
Монтание предлага, че някои молекули си взаимодействат чрез електромагнитни вълни, вместо чрез директен контакт. Тези вълни могат да бъдат уловени в области на кохерентност, образувани от вакуумни сфери с молекули на водата в квантови мащаби. Тези структури биха запазили сигнала в отсъствието на оригиналната молекула. По време на PRC стъпката на експеримента този оставащ сигнал може да съдържа необходимата информация за първоначалната ДНК, която трябва да бъде възстановена. 

Принципът е подобен на експеримента на Бенвенисте от 1997 г., при който е записан електромагнитен сигнал от овалбумин в Медицинското училище на Северозападния университет в Чикаго и е предаден по електронната поща на Лабораторията по цифрова биология на Benveniste в Clamart, Франция. След излъчване на сигнала на чиста вода за 20 минути, водата може да причини алергичен шок на изолирано сърце на морско свинче, алергично към овалбумин. И в двата експеримента електромагнитния сигнал възпроизвежда свойствата на оригиналните молекули в тяхно отсъствие.

Отговори и критики
Публикациите от 2009 г. бяха последвани незабавно от научни коментари и критики за достоверността на предполагаемото явление, както и за автентичността на изследванията. Според химика Джеф Реймърс от Университета в Сидни, Австралия, "Ако резултатите са верни, това биха били най-значимите експерименти, извършени през последните 90 години, изискващи преоценка на цялата концептуална рамка на съвременната химия."

Достоверността на системата за рецензии на списание Interdisciplinary Sciences: Computational Life Sciences, в което бяха публикувани статиите от 2009 г., е поставена под въпрос. Това е ново списание, а Монтание е председател на редакционния съвет. 

Филип Бол написа анализ за работата на Монтание в "Свят на химията", заявявайки: "Изглежда едно от най-удивителните открития от един век, но то беше почти изцяло пренебрегнато." Той твърди, че този експеримент никога не е бил повторен и че работата е била „игнорирана с основателна причина, а именно, че е напълно неправдоподобна“. Критерият на Бол, че методологично строги констатации трябва да бъдат правдоподобни, за да са верни, няма подкрепа от учените, както се вижда от откриването на епигенетиката.

На 28 юни 2010 г. Монтание говори на срещата на Нобеловите лауреати в Линдау в Германия, където 60 носители на Нобелова награда се събират, заедно със 700 други учени, за да обсъдят най-новите постижения в медицината, химията и физиката.Той представя нов метод за откриване на вирусни инфекции, който имаше близки паралели с основните принципи на хомеопатията. Въпреки че колегите му носители на Нобелова награда, които разглеждат хомеопатията като шарлатанство, с недоверие поклащат глави, коментарите на Монтание бързо са приети от хомеопатите.

Монтание, запитан относно своите вярвания относно хомеопатията, отговаря: "Не мога да кажа, че хомеопатията е права във всичко. Това, което мога да кажа сега, е, че високите разреждания са правилни. Високите разреждания на нещо не са нищо. Те са водни структури, които имитират оригиналните молекули. Откриваме, че с ДНК не можем да работим при изключително високите разреждания, използвани в хомеопатията; не можем да стигнем по-далеч от разреждане 10-18 или губим сигнала. Но дори и при 10-18 , можете да изчислите, че не е останала нито една молекула ДНК. И все пак ние откриваме сигнал."