Една от най-мощните слънчеви обсерватории в света току-що завърши значително обновяване. И сега, слънчевият телескоп GREGOR в Испания направи някои от най-детайлните изображения на нашето Слънце, получени някога в Европа.

В новите изображения на модернизирания телескоп могат да бъдат разпознати детайли с дължина едва 50 километра на повърхността на Слънцето.

"Това беше много вълнуващ, но и изключително предизвикателен проект", каза физикът и водещ учен на GREGOR Лучия Клейнт от Института за слънчева физика Лайбниц (KIS). "Само за една година преработихме напълно оптиката, механиката и електрониката, за да постигнем възможно най-доброто качество на изображението."

Интересното е, че докато блокирането заради COVID-19 е пречка за научните изследвания, в този случай то се оказало полезни. Според публикация на уебсайта на KIS, учените заседнали в обсерваторията по време на блокирането през март в Испания. Вместо да губят време, те се заели с изграждането на оптичната лаборатория, разказва Scense Alert.

Те успели да коригират два значителни проблема в чифт огледала - кома и астигматизъм, което води до замъглени и изкривени изображения. Поради дизайна на оптичната лаборатория и ограниченото пространство, тези огледала трябваше да бъдат изцяло заменени с параболични огледала, полирани с точност в рамките на 1/10 000 от ширината на човешки косъм.

Тогава снежни бури затруднявали наблюденията, но когато Испания отваря врати през юли, първото нещо, което екипът на GREGOR направие, било да задейства модернизирания си телескоп.

Новите първи светлинни изображения показват слънчеви гранули - върховете на конвекционните клетки в слънчевата плазма. Средата на всяка гранула е по-лека, там горещата плазма се издига отдолу. Тази плазма се движи навън, докато се охлади, след което попада обратно в дълбините при по-тъмните ръбове на всяка гранула.

Приличат малко на пуканки, но не се заблуждавайте - една типична гранула е с диаметър около 1500 километра, малко над 10% от диаметъра на Земята.

Друго изображение и видео показват самотното слънчево петно, което украси лика на Слънцето на 30 юли 2020 г. Това е временен регион, където магнитното поле на Слънцето е особено силно и възпрепятства нормалната повърхностна конвекция на Слънцето. Той изглежда по-тъмен на повърхността на Слънцето, защото е по-хладен от материала около него.

Тези области на слънчеви петна представляват силен интерес за нас, тъй като линиите на магнитното поле щракат, заплитат се и се свързват отново. Това магнитно повторно свързване води до освобождаване на големи количества енергия, произвеждайки слънчеви изригвания и изхвърляния на коронална маса - явление, което може да ни засегне тук на Земята и да наруши спътниковата навигация и комуникация.

Изображения като тези, получени от GREGOR, и други слънчеви обсерватории с висока разделителна способност като слънчевия телескоп Daniel K. Inouye в Хавай, с разделителна способност 30 километра, заедно със слънчевата обсерватория Big Bear в САЩ, могат да ни помогнат да разберем по-добре тези слънчеви процеси.

Освен това никога няма да се уморим да гледаме умопомрачителните изображения на повърхността на нашето Слънце.

Документ, описващ надстройката на телескопа, е публикуван в Astronomy & Astrophysics.