Светът е изгубил над две трети от популациите си от диви животни за по-малко от 50 години, главно в резултат на човешка дейност, съобщават Ройтерс и Франс прес, позовавайки се на Световния фонд за дивата природа (WWF), който изтъква опасностите от този "провал" за бъдещето на човечеството.
В периода между 1970 и 2016 г. са изчезнали 68 процента от дивата фауна, според референтния Индекс на живата планета, който организацията публикува на всеки две години. Основната причина е унищожаването на естествени хабитати, в частност за земеделие - тенденция, която крие заплахи от нови пандемии от типа на коронавирусната чрез контакт между хора и животни, благоприятстващ предаването на вируси от вид на вид.
Индексът, съставен в сътрудничество с Лондонското зоологическо дружество, отчита около 4000 вида гръбначни животни, разпределени в около 21 000 животински популации по света. Новият индекс регистрира по-нататъшно ускоряване на спада в биоразнообразието, който възлизаше на 60 процента в последния доклад от 2018 г. за периода между 1970 и 2014 г.
"От 30 години наблюдаваме как този спад се ускорява и продължава да се движи в грешната посока. Свидетели сме на унищожаването на природата от човечеството. Всъщност това е екоцид", казва генералният директор на WWF Марко Ламбертини, цитиран от Франс прес.
Всичко се случва "със скоростта на мълния в сравнение с милионите години, от които много видове живеят на тази планета". Резултатът според Ламбертини: "Всички светлини индикатори на нашата планета светят в червено със съобщението: Срив в системата".
Според доклада причината е, че "от 50 години нашият свят се трансформира от експлозия на световната търговия, потребление и растеж на човешкото население". Тези изменения, и главно обезлесяването за земеделски цели, "оказват изключително неблагоприятно влияние върху природата". Човечеството с всяка изминала година надхвърля "биологичния си бюджет", консумирайки повече, отколкото са възможностите за възстановяване на Земята.
Към това се прибавят очакваните ефекти от глобалното затопляне, които също водят до изменения в естествените хабитати и излагат на опасност от изчезване до 20 процента от дивите видове. Като например "летящите кучета" - едни от най-големите прилепи в света, чиито популации страдат от бедствията в Австралия в резултат на повтарящите се суши и горещи вълни.
Загубите нарастват до 84 процента за сладководните видове (риби, птици, земноводни, бозайници). Някои региони плащат особено висока цена: в тропиците на Централна и Латинска Америка те възлизат на 94 процента.
"Добрата вест сред всички тези лоши новини е, че започваме да разбираме, че тази ситуация е непоносима", отбелязва генералният директор на WWF.
Искрица надежда съпътства тази година доклада "Живата планета" с едновременното публикуване на проучване на десетки други организации и изследователски институти.
Озаглавено "Пречупване на кривата" и също публикувано в сп. "Нейчър", проучването моделира поредица от сценарии за възможни действия за опазване на природата или видовете, както и за намаляване на отпечатъка от селскостопанското производство и човешкото потребление, особено на продукти от животновъдството.
"Най-амбициозният модел, съчетаващ всички тези интервенции, ни позволява да преценим, че е възможно до 2050 г. намаляването на биоразнообразието да стане обратимо. Всяко забавяне на действията обаче ще доведе до по-нататъшна загуба на биологично разнообразие. Екосистемите имат пределни точки, след които не могат да бъдат възстановени. Ако един вид изчезне, то е завинаги", обяснява ръководителят на проучването Давид Льоклер от Международния институт за приложен системен анализ (IIASA).
