ООН навършва 75 години тази есен и ако това беше нормална година, много от световните лидери щяха да се съберат в Ню Йорк, за да отпразнуват този повратен етап и да открият годишната среща на Общото събрание.

Но тази година е всичко друго, не и нормална. Няма да има събиране, а дори и да имаше, нямаше да има много основания за празник. Организацията на обединените нации далеч не постигна целите си за "поддържане на международния мир и сигурност", "развитие на приятелски отношения между нациите" и "постигане на международно сътрудничество при решаване на международни проблеми", пише Project Syndicate.

Пандемията помага да се илюстрира защо. Съветът за сигурност на ООН, най-важният компонент на системата на ООН се обезсмисля. Китай блокира всяка значима роля на изпълнителния орган на ООН, за да не бъде критикуван за първоначалното си неправилно боравене с огнището. Междувременно Световната здравна организация беше допълнително отслабена от решението на САЩ да се оттегли. Резултатът е, че големите сили получават едно ООН, което искат те, а не това, от което се нуждае светът.

Нищо от това не е ново. През четирите десетилетия на Студената война ООН се превърна в място за съперничество САЩ-СССР. Фактът, че Студената война не стана гореща (както се случи два пъти през ХХ век), се дължи на случилото се в ООН, отколкото на ядреното възпиране и баланса на силите, които налагат в поведението си САЩ и Съветския съюз. Единственият случай, когато ООН се намеси, за да поддържа международния мир - ангажирайки международни сили за обръщане на севернокорейската агресия срещу Южна Корея - се случи единствено заради бойкот на Съветският съюз.

Имаше сериозни надежди, че ООН може да играе по-голяма роля след Студената война. Оптимистите изглежда получиха своя момент през 1990 г., когато страните по света се обединиха чрез ООН, за да се противопоставят и в крайна сметка да обърнат превземането на Кувейт от Саддам Хюсеин.

Уви, войната в Персийския залив се оказа изключение. Студената война току-що беше приключила и отношенията между САЩ и Китай, и Съветския съюз бяха относително добри. Агресията на Ирак нарушаваше основната международна норма, че границите не трябва да се променят чрез сила. И целта на благословената от ООН, ръководена от САЩ коалиция бе ограничена и консервативна: да изгони иракските сили и да възстанови статуквото в Кувейт, а не да променя режима в Ирак.

Такива условия не могат лесно да бъдат възпроизведени. Отношенията между силите се влошиха значително и ООН започна да губи все повече значение. Русия (която наследи мястото на Съветския съюз в Съвета за сигурност) предотврати обединени действия за спиране на кръвопролития на Балканите. Липсата на международна подкрепа мотивира администрацията на президента Джордж Буш да заобиколи ООН, когато влезе във война с Ирак през 2003 г. Руската опозиция възпрепятства всякакви действия на ООН, когато Русия анексира Крим през 2014 г.

ООН също не успя да се справи с геноцида в Руанда през 1994 г. Десетилетие по-късно Генералната асамблея, обещавайки никога повече да не допусне това, заяви, че светът има "отговорността да защитава" или да се намеси, когато правителство не може или не желае за да защити своите граждани от мащабно насилие.

Доктрината се пренебрегва систематично, а светът стои с колективно скръстени ръце на фона на ужасни конфликти, причинили смъртта на стотици хиляди цивилни в Сирия и Йемен. Единственият случай, когато доктрината бе използване през 2011 г. в Либия, тя бе сериозно дискредитирана, тъй като ръководената от НАТО коалиция, действаща от нейно име, се отклони твърде далеч от доктрината, като премахна съществуващото правителство и след това не успя да направи нищо, създавайки вакуум, който продължава да унищожава страната.

Това не означава, че ООН няма стойност. ООН осигурява твърде необходимо място за разговори между правителствата, било то за предотвратяване или успокояване на криза. Агенциите на ООН насърчават икономическото и социалното развитие и улесняват договореностите, вариращи от телекомуникации до мониторинг на ядрени съоръжения. Миротворческите мисии помогнаха за поддържането на реда в много страни.

Но като цяло ООН разочарова поради съперничеството на великите сили и нежеланието на страните членки да дадат свобода на действие. Собствените недостатъци на организацията не помагат особено: разглезена система, която поставя твърде много хора на важни длъжности по причини, различни от компетентност, липсва отчетност и има лицемерие (например когато държави, които игнорират правата на човека, седят в орган на ООН, предназначен да ги поддържа).

Значителната реформа на ООН не е реалистичен вариант, тъй като потенциални промени, като промяна на състава на Съвета за сигурност, за да отрази разпределението на власт в днешния свят, биха облагодетелствали някои държави и поставяли в неравностойно положение други. Не е изненадващо, че тези, които губят, могат и блокират всяка такава промяна.

Междувременно, Генералната асамблея, "най-демократичната" и представителна структура на ООН, е беззъба и неефективна, доколкото всяка държава има един глас, независимо от нейния размер, население, богатство или военна мощ.

Това, което правеща всичко описано в криза е, че необходимостта от международно сътрудничество сега е голяма. Изправени сме не само пред възраждането на съперничеството между великите сили, но и пред множество глобални предизвикателства, от пандемии и климатични промени до ядрено разпространение и тероризъм, за които няма едностранни отговори. 

Добрата новина е, че страните могат да създадат алтернативи - като G7 и G20, когато ООН не се справя. Коалиции на съответните, желаещи и способни могат да се обединят, за да се справят с конкретни регионални и глобални предизвикателства. Виждаме версии за това в търговската политика и контрола на оръжията и може да го видим в действията по климата и в установяването на норми за поведение в киберпространството.

Аргументът за многостранност и глобално управление е по-силен от всякога. Но за добро или лошо това ще трябва да се проведе до голяма степен извън ООН.