В развитието на културния и духовен живот на Кърджали след 1950 г. важно място заема името на поета Йордан Митов Петков. Роден на 21 септември 1920 г. в с. Старо село, Врачанско в семейството на честни и трудолюбиви хора и останал свързан завинаги с Кърджали.
Завършва начално образование в родното си село. Още тогава той проявява своите поетични и творчески качества, като взема участия в различни литературни прояви. Продължава образованието си в с. Царевец, Врачанско, където завършва трети прогимназиален клас и продължава обучението си във Врачанската мъжка гимназия, която завършва през 1940 г.. Като ученик, той започва да пише и първите стихове, които публикува в ученическия вестник „Национален подем“ и сп. „Българска реч“, в което през 1938 г. е отпечатано и неговото първо стихотворение „Ти бавно отмина“. Първоначално започва да се подписва под дописките и съобщенията с псевдоним „Доктор Га“, а по късно своите поетични опити подписва с различни псевдоними като: „Еделвайс“, „Мечкарски“, Петьов“, „Митов“, „Йордан Еделвайс“. Същевременно там разгръща и силна антифашистка дейност, като член на редакционната колегия на вестника при гимназията и е представител на прогресивната селска младеж. Взема активно участие в читалищния живот, както в родното си село така и във Враца, свири в духовата музика, включва се в театралния кръжок на гимназията и четиригласния хор на същата.
Завършването на неговото средно образование е белязано от началото на Втората световна война. Постъпва в Школата за запасни офицери в Долни Лозенец и се уволнява през 1942 като офицерски кандидат. След уволняването си кандидатства право в СУ "Климент Охридски", но поради липса на средства не успява да се запише за студент. Войната бушува с пълна сила и той е мобилизиран през 1943 г., като до края на войната продължава да служи в армията. Победата на 9 септември 1944 година посреща, като мобилизиран на брега на река Дунав край Никопол. Взема участие в създадения войнишки комитет за завземането на властта и арестуването на реакционните командири. През зимата на 1945 година е издигнат за работен командир на мостовата рота към I-ва гвардейска инженерна дружина на Първа Гвардейска Народоосвободителна дивизия София, под командването на Славчо Трънски, а през 1947 г. е преместен за командир на рота в Пловдив. През 1948 г. поделението е преместено в Кърджали и Йордан Петков е назначен за негов командир. В периода 1949-1950 г. завършва Военно-техническата академия и след завръщането си изпълнява и длъжността на дивизионен инженер. Напуска армията през 1953 г. и продължава трудовата си дейност първоначално като инженер по взривните дейности в Совболстрой – Кърджали, а от 1955 г. е назначен за заместник началник на строежа на ОЦК – Кърджали. От 1956 г. постъпва на работа в ОЦК – Кърджали и е заемал различни длъжности, работи и на рудник „Еньовче“.
Едновременно със служебните си задължения, Йордан Петков намира време и вдъхновение да пише. Живот изпълнен с лишения и страдания, изпитал радост и страдания, преминал през ужаса на войната, утвърдил се като достоен и честен човек и уважавана личност. Всичко това намира отражение в творчеството му, пречупено през призмата на неговото житие.
Негови стихотворения и поеми са публикувани в почти всички наши централни и местни вестници и списания "Народна армия", "Работническо дело", "Литературен фронт", "Нов живот" и други. През 1945 година негови стихове са включени в "Антология 9-ти септември", през 1963 година в сборника "Ято в полет", през 1964 година в "Гласове от юг". Представени са и в сборника издаден в Северна Осетия "Любимият ми Кърджали" (1966) в литературни сборници "Родопи". Гласове от Родопите (1968) в сборника "Поезия 77".
През 1965 година излиза и първата му стихосбирка "Заводски делници", след това "Чистата съвест на хляба". Заедно с Борис Левов подготвя книга в която описва в публицистична форма историята на ОЦЗ, излязла от печат през 1970 година. "Имаме а нямахме".
Участва конкурс на ГПУ на БНА през 1960 година печели II-ра награда. През 1978 година е награден със значка "Отличие за читалищна дейност" и грамота. По случай 50-годишнината му е награден с орден "Кирил и Методии" - III степен.
Йордан Митов Петков продължава активна творческа дейност и след своето пенсиониране. Той подготвя и издава няколко книги, продължава да публикува свои стихове, епиграми, статии в печата.
През 1998 г. публикува книгата "Писма до Кърджали" - съдържаща писма и спомени на видни поети и писатели, приятели на автора. Работи и върху книгата "Всичко ми говори" с подзаглавие"Пътят на живота". През 2002 г. е подготвил за издаване стихосбирката "Неизпята душа", през 2005 г. излиза от печат и книгата "Началото, преживяното и още нещо.... ", през 2006 г. издава книгата „Покой за тебе няма“, а през 2009 г. излиза и последната му книга „Лебедова песен“.
В Държавен архив – Кърджали се съхранява богат личен фонд на поета Йордан Петков. Документите са дарени лично от него през годините, оформени в четири постъпления със 187 архивни единици и обхващат периода от 1932 г. до 2010 г.. Документите от фонда, описват не само неговият живот и представят творчеството му, но са и ценен извор на информация за културно историческото развитие на града и региона.
Един съвременен будител, чието творчество може да бъде вдъхновение и пример за поколенията и нека, както пише поета в своето стихотворение „Порив“, публикувано в стихосбирката „Неизпята душа“ – „…Да бъдат моите дела и мисли вестители на нещо по красиво“.
Почит и преклонение пред живота, творчеството и личността на Йордан Петков.
Изготвил:
Гергана Димитрова
началник отдел „Държавен архив“ - Кърджали
