Може ли държавата просто да си вземе известната колекция от антики на Васил Божков, докато той се укрива в Дубай?

Анализ на Свободна Европа

Този въпрос стои на дневен ред от края на януари, когато прокуратурата започна да изземва ценностите от музея към фондация „Тракия“. Той се помещаваше в сградата на ул. „Московска“, където беше и офисът на бизнесмена.

През тази седмица темата отново беше засегната в прав текст от говорителката на главния прокурор Сийка Милева. Тя заяви, че ако колегите ѝ съберат доказателства, че експонатите са с незаконен произход, „ще бъдат предприети съответните законови процедури за обявяване на колекцията „Васил Божков“ за публична държавна собственост“.

Кои законови поцедури имаше предвид говорителката на Иван Гешев, така и не стана ясно, защото тя не даде възможност за журналистически въпроси. Според юристи начинът е само един – след окончателното осъждане на Божков в съда. Съществуват обаче и съмнения, че управляващите подготвят нова законова поправка, чрез която да си осигурят по-бърз вариант. Потърсени за коментар, от правителството засега запазват мълчание.

Създаването на закон, който да послужи за решаването на конкретен случай, свързан с Божков, е вече използван подход. През февруари парламентът прие промени в Закона за хазарта, предложени от зам.-председателя на коалиционните партньори на ГЕРБ от „Обединени патриоти“ Валери Симеонов. С тях бяха премахнати всички частни лотарии на хазартния бос, а успоредно с това прокуратурата му повдигна 18 задочни обвинения.

Последваха твърдения от негова страна, че е бил рекетиран за десетки милиони лично от премиера Бойко Борисов и вече бившия финансов министър Владислав Горанов. Разследващите започнаха проверка, но все още не са обявявани финални резултати от нея.

Наред с това бизнесменът нееднократно написа в социалните мрежи, че прокуратурата иска да заграби колекцията му, защото „новото начинание на [Делян] Пеевски е да влезе в контрабандата с антики“. Още през май Божков посочи, че от експонатите му е изчезнал златен ритон, който впоследствие е бил предложен за продан на свободния пазар. Това беше отречено от държавното обвинение.

Междувременно Божков съобщи и за наложен запор на Телефонната палата в София, където фондацията му планираше да отвори нов музей. От Националната агенция по приходите потвърдиха за запора, но отказаха да коментират какви са причините за него. По думите на бизнесмена той е бил наложен заради невнесен ДДС „от евентуалните бъдещи приходи от продажба на билети от все още несъществуващия и вече запориран музей“.

Как частното се обявява за държавно

На този фон във вторник дойде и изявлението на говорителката на главния прокурор, че всички антики, открити в сградата на ул. „Московска“, ще бъдат обект на експертизи, които да определят техните произход и стойност. Още преди те да са назначени обаче, Милева заговори за обявяването на експонатите за „публична държавна собственост“, без да уточни как би могло да се случи това. Свободна Европа я потърси за коментар в четвъртък, но тя не отговаряше на служебния си телефон.

Обърнахме се към двама известни юристи по повод изявлението на Милева. Според тях в момента съществува само един начин антиките на Божков да станат държавна собственост – ако той бъде окончателно осъден за незаконно притежаване на културни ценности, каквото обвинение вече му беше повдигнато, но все още без никакви уточнения.

„Единственият вариант това да се случи е Васил Божков да бъде признат за виновен с влязла в сила присъда за незаконно притежание на културни ценности и на това основание предметите, които са обект на престъплението, могат да бъдат отнети в полза на държавата. Друг ред няма“, каза пред Свободна Европа адвокат Георги Гатев.

Нова поправка в Закона за културното наследство

Колегата му Емилия Недева обаче подозира, че успоредно с прокурорското разследване срещу бизнесмена, правителството подготвя и друг законов механизъм, който да използва срещу музея му. Става въпрос за предлагани от Министерския съвет промени в Закона за културното наследство, обявени за обществено обсъждане в края на август.

Законопроектът, по който работят експерти от Министерството на културата (МК), предвижда несъществуваща сега процедура за отнемане на разрешенията за работа на частни музеи. Управляващите предлагат няколко условия, при които това да се случва:

• ако музеят не е официално отворен за посетители след изтичане на 5 години от издаване на разрешението;
• ако постоянната експозиция на музея е отворена за посетители по-малко от 100 дни в годината;
• при неизпълнение на три последователни предписания на Инспектората за опазване на културното наследство към МК;
• при установено неспазване на изискванията за извършване на музейна дейност;
• при незаконно придобити културни ценности.

В България има само 4 частни музея, а единственият неработещ е този на Божков, казва адвокат Недева. Според нея при това положение е очевидно, че законопроектът е насочен именно срещу него. „Връзката е ясна. След измененията в Закона за хазарта за мен това е вторият закон, пряко насочен срещу Васил Божков. Той въвежда един неразбираем режим, при който на частни музеи могат да бъдат отнети разрешенията за извършване на музейна дейност.“

„В никоя държава няма изискване за определено време за отваряне на музей за посетители. Например тракийската гробница в Казанлък се отваря само по предварителна заявка за посетители, а тя е от национално значение. Защо такова изискване ще има само за частните музеи, не знам, но при всички случаи е свързано с музейната експозиция на фондация „Тракия“, добави юристката, която има опит с дела по Закона за културното наследство.

Законопроектът ощетява частните музеи

По думите ѝ предложенията на правителството противоречат на съществуващия закон, който предвижда „абсолютна равнопоставеност между държавните, частните, общинските и смесените музеи“. От мотивите към законопроекта не става ясно защо е небходимо да бъде приет режим за отнемане на разрешителните само на частните музеи.

Адвокат Недева даде пример с някои регионални и тематични музеи в страната, които заради липса на материална база или назначен специалист в съответната област от години не показват свои постоянни експозиции, но не биха подлежали на отнемане на разрешителните.

„Не може държавата да държи на депо различни културни ценности, да не ги излага не в продължение на 100 дни годишно, а години наред и в същото време да изисква от частните музеи в определени дни от годината експонатите им да бъдат достъпни за публика. Да не говорим, че когато се дават разрешения една сграда да бъде ползвана за музей, отново има зависимост от държавата – строителни разрешения, архитектурни планове и т.н. Така се получава, че чрез различни свои структури държавата може съзнателно да ти пречи да отвориш в максимално допустимия петгодишен срок и накрая да използва този текст, за да ти отнеме разрешението“, коментира още тя.

На въпрос дали чрез този законопроект би могла да се прокара и възможност държавата да придобива експонати от частни колекции, Емилия Недева отговори, че засега в него няма подобни текстове. Няма обаче и ясен механизъм, който да регламентира какво се случва с предметите от фонда на частен музей, чието разрешение за работа бъде отнето.

„Така, както направиха със Закона за хазарта, аз няма да се учудя да обявят, че всички експонати на музеите с отнето разрешително, стават публична държавна собственост, както се изрази и прокуратурата. Това обаче би било груба експроприация, позната от времето след 1946 г.“, добави Недева, обобщавайки, че въпросният законопроект е писан „много бързо, без мисъл и по такъв начин, че да обслужи евентуални бъдещи намерения за отнемане на разрешението на фондация „Тракия“ за музей“.

Свободна Европа отправи официални въпроси по темата до пресцентъра на Министерството на културата, но до края на редакционното работно време в четвъртък не получихме отговори. Попитахме защо държавата иска да постави в неравно положение частните спрямо останалите музеи, какво ще се случва с експонатите от музеите с отнети разрешителни и има ли връзка предложеният законопроект със споменатата от Сийка Милева възможност колекцията на Васил Божков да стане „публична държавна собственост“.