Нищо не може да се сравни с четенето на повтарящи се или еднотипни анонимни коментари в сайта. Когато има брифинг на щаба или заглавие с думата коронавирус, задължително се появяват такива коментари за измислената болест, за броя на тестовете, за усвояването на пари. Появяват се и на случаен принцип, без връзка с материала, под който са. Без разлика кой ги пише - приятел или враг, манипулатор или притеснен, тези коментари заслужават един общообразователен отговор.

Всяка промяна предизвиква дразнение. Психолозите отдавна са определили фазите, през които преминаваме като човешки същества, и реакциите ни са предсказуеми и нормални. Включително отричането, търсенето на виновник, страха, че сме манипулирани. Такава е психиката ни.

Никога досега тя не е срещала такава мащабна промяна. И все пак освен психика, имаме и здрав разум. Дори да е изкуствено създаден коронавирусът, каква ще е разликата сега, в този момент, за мерките? Или ще се изложите на риск от заразяване, защото той убивал само болни и възрастни? Да спрем да си мием ръцете ли, защото това бил обикновен грип? И нека да бъдем честни, в обозримата история на човечеството хората много пъти са повтаряли след някой, че черното е бяло, не защото са го вярвяли, а защото това е бил начинът да оцелят.

На такива мисли навеждат повтарящите се и еднотипни коментари. Независимо от всичко промените настъпват, и задачата на всеки е да се справи с тях в своя живот, да направи доброто за себе си, а ако може  - и за другите. Затова спазвайте дистанция, мийте си ръцете и слагайте маска, когато се изисква.

Колко от вас мислят за Закона на Ом, примерно, когато си включват електроуреда в тока? Но електричеството убива, дори идея да си нямаш какво са всъщност електроните. С коронавируса е пак така, той е опасност, която не разбираме, различното е, че е нова. Засега някаква част от нас са на етапа на отрицанието, друга - на гнева, а има и такива в шок.

Казват, че психиатрите не можели да си вдигнат главата от работа заради коронавируса.

А ето и общообразователния отговор - един материал от психолозите, който описва случващото се в душите ни много преди сегашната промяна. Промените все пак никога не са спирали и никога не са били лесни.

Психологически етапи на промяната:

Адаптацията към промяната преминава през няколко предвидими психологически етапа, като някои хора преминават през тях по-бързо от други, а има хора, които могат да останат в отбранителното оттегляне и да канализират енергията си към съпротивата. Четирите етапа са:

1. Шок. На етапа на шока хората се чувстват застрашени от очаквана промяна и е възможно  дори да отричат нейното съществуване. Хората се чувстват несигурни, неспособни да действат и производителността пада по време на този етап.

2. Отбранително оттегляне. Хората,въвлечени вече в  промяната, в крайна сметка излизат от шока и навлизат в отбранително оттегляне. Разгневяват се и започват да негодуват от онова, което им е причинено като се вкопчват в миналото и отричат факта, че то се е променило.

3. Признание. В крайна сметка повечето хора престават да отричат факта на промяната и признават, че са загубили нещо.Така човек вече е в състояние да разглежда промяната с известна степен  на обективност, като започва  да изследва „ за” и „против” новата ситуация. Всяко начинание , което успее, засилва увереността и  желанието на хората да продължат напред.

4. Приемане и адаптация. Повечето хора накрая интернализират промяната, осъществяват нужното приспособяване и се придвижват напред. Виждат себе си ”преди и след” промяната и дори признават, че промяната е била „за добро”. В някои случаи активно защитават  онова, на което преди са се съпротивлявали. Приемането и адаптацията, означават отказ от старата ситуация.

Нито една промяна не се случва във вакуум. Промените в работата често изискват промени в личния живот и обратното. Повечето от нас могат да се справят с по няколко малки промени, но ако броят на промените се увеличи, нашата способност да се адаптираме отслабва.

Силните емоции, които хората изпитват в началото на промяната – гняв, отчаяние, шок, – нито помагат, нито предвижват напред. И освен това те са емоции.Човек трябва да се погрижи за изразяването на емоционалната си страна, като  постепенно да се прехвърля контрола върху рационалната страна.

Преодоляване на безсилието

Чувството за безсилие или загуба на контрол е основната причина за дистреса, свързан с промяната. Нещо се случва и човек няма контрол върху него. На този етап е добре:

1. да се възстанови усещането за личен контрол в други области на живота( личен или професионален)

2. хората да пестят ресурсите и енергията си

3. да се грижат и подхранват физическото и психичното си състояние (достатъчно сън; отпускане с приятели; ангажиране с хобита; здравословно хранене; физически упражнения…)

Това са практични начини да се упражнява контрол над собствения живот в период на постоянни промени.

Списък с печалбите и загубите

Приемането и признаването на емоциите при справянето с промяната е важно, но такова е и развитието на обективност по отношение на ставащото. Всеки един от нас има избор в начина, по който възприема промяната, и може да развие способността да вижда ползата, а не само загубите в новата ситуация. Приемането и адаптирането към промяната са процес на балансиране: „Какво загубих?” – „Какво печеля?”. Съставянето на списък от лични загуби и печалби е стъпка, която хората могат да предприемат в мобилизирането, за да се продължи напред.

Намиране на нова опора

Намирането на нова опора е свързано с това човек да се фокусира върху нещата, на които може да влияе и инвестира емоционално 1) в други области (семейство, приятели…) и 2) в намирането на нова опора след изследване на печалбите и загубите. 

Може да мислим, че някои хора са по-добри в справянето с промените, други не се справят толкова добре. Важно е да знаем, че всеки от нас има своят собствен опит, който влияе на това как гледаме на света, какви преценки правим и как вземаме решения, какво значение отдаваме на различните неща.