Субсахарска Африка, изложена на изпитание от пандемията от новия коронавирус, ще се нуждае до 2023 година от 890 милиарда долара външно финансиране. Това е 55 на сто от регионалния брутен вътрешен продукт (БВП), посочва Международният валутен фонд (МВФ), който призовава Г-20 да прояви повече смелост за справяне с проблема.
В регионалния си икономически доклад МВФ припомня, че континента бе поел по пътя на намаляване на дълга си, когато пандемията избухна, информира АФП.
За жалост обаче съотношението на дълга към БВП на Африка вероятно ще скочи до 65 процента до края на 2020-а, след като бе на равнище близо 55 на сто. За страните, които са богати на петрол, като Нигерия, и страдат от спада на износа на петрол и поевтиняването на черното злато, това съотношение може да превиши 68 на сто.
При тази ситуация страните от Субсахарска Африка ще се нуждаят вероятно от 890 милиарда долара външно финансиране: половината или 480 милиарда долара, за да рефинансират външния си дълг, а останалите - за финансиране на бюджетния си дълг.
Общо по-малко от половината от тези пари би трябвало да дойдат от частни кредитори, а близо една четвърт - от международни финансови институции и двустранни кредитори, отбелязва Фондът с централа във Вашингтон, имайки предвид сегашните ангажименти на кредиторите.
Той като не се знае откъде ще дойде останалата част от парите, континентът е изправен пред финансов дефицит от близо 290 милиарда долара за периода 2020-2023-а.
Фондът приветства мораториумът, обявен през април от Г-20 и известен под името Инициатива за временно прекратяване на обслужването на дълга (Debt Service Suspension Initiative - DSSI), както и неотдавнашното решение той да бъде удължен до юни 2021 година. При все това вашингтонската финансова институция посочва, че са "необходимо по-смели действия". Фондът уточнява, че е предоставил помощ от 16 милиарда долара на региона през последните шест месеца.
МВФ критикува прекалено дългите срокове за одобряването на меморандумите и призовава страните от Г-20 да дадат повече въздух на Субсахарска Африка, за да й позволят да се бори с пандемията независимо дали като намалят лихвите по дълга или като разсрочат погасяването му.
Към момента 46 от 73-те най-бедни страни са поискали да се възползват от временното спиране на обслужването на дълга и повечето са от Африка, но инициативата е задействана само за "1,66 на сто" от плащанията на дълга на бедните страни тази година, с тревога заключава Европейската мрежа по дълга и развитието (Eurodad). Причината е съпротивата на частните и мултинационалните кредитори да участват в нея, допълват експертите на Европейската мрежа.
