Ако стресът и тревожността заради COVID-19 не се лекуват своевременно, това ще окаже негативно влияние върху икономиката, затова трябва да се говори за психологическата страна на страданието от COVID-19 и възможностите за психологическа подкрепа, коментира за БТА социалният психолог Иван Иванов. По думите му до няколко месеца психолозите ще бъдат едни от най-търсените специалисти защото все по-големи сегменти от обществото ще се нуждаят от лек за емоционалното страдание, породено от новия коронавирус и ограниченията, наложени заради него.
Психологът смята, че сега в общественото говорене е важно да има баланс между лекари, психолози и икономисти. Самите психични проблеми се проявяват предимно на физиологично, мисловно и поведенческо ниво, което прави социално-психологическия климат в обществото изключително несигурен. Нужно е държавата да отвори по-широко поле за действие на психолозите, защото те могат да дадат различни стратегии за справяне с паниката, посттравматичния стрес, професионалното прегаряне, посочи специалистът.
В днешната ситуация на пандемия, хората видимо реагират по три начина.
Силно стресираните са тези, които пряко са имали досег с коронавируса- лично или чрез свои близки. Те могат да развият симптоматика на посттравматично разстройство или професионално прегаряне, ако са пряко помагащи специалисти.
Вторият тип са тревожно-депресивните хора, които са в режим на тревожно очакване, те могат да развият два типа разстройство - депресия с паническа симптоматика, допълнително обусловено от есенния сезон и от нарушаване на обичайния ритъм на социалния живот. Другата подгрупа са хората, които заради тези фактори преминават във фаза на подозрителност, параноя или хистерия, което като цяло е механизъм на отричане на опасността.
Третият тип хора се справят с тревожността по адаптивен начин, базиран на здравия разум. Те си дават сметка за опасността, приемат я рационално, с ясното съзнание, че грижейки се за другите и спазвайки предписанията се грижат за себе си, открои отделните видове реакции психологът.
В тази обстановка е много важно как се държат и какви послания отправят политическите лидери, подчерта Иванов. В политическата психология, която е част от социалната психология има една цяла тема, наречена трансформационно лидерство, която е базирана на тезата, че лидерството си има своята сладка и горчива страна. В период на напредък лидерът управлява ресурси и направлява хората да постигат благоденствие. Това обаче се случва рядко, защото политиката и лидерството е умението да управляваш кризи, да решаваш противоречия, да се конфронтираш с нереалистични очаквания, отбеляза той.
Сега сме в период, в който всички разбират колко е важно хората в лидерски позиции да умеят да управляват по този начин. Трансформационното лидерство е изкуството да удържаш и успокояваш хората и едновременно с това да ги мобилизираш и мотивираш да действат целенасочено в несигурна среда. Изискването е така да водиш общността, че с възможно най-малко материални и психически загуби тя да премине през това предизвикателство, запазвайки шанса си в по-спокойни води, бързо да се възстанови и развие, посочи той.
Метафората "кормчия в бурни води", илюстрира добре този тип лидерство. Управлението на лодката трябва да бъде такова, че тя нито да е застопорена, нито да се клати прекалено, за да не се преобърне, а да продължи се движи спокойно в бурните води на кризата. Добрите лидери, спрямо тази метафора трябва да правят три неща - да дават точна,проверена и навременна информация, да предоставят възможност на местното самоуправление и лидерите на местната общност да поемат част от отговорността за справяне с кризата, и на трето място - да се грижат за най-уязвимите групи, които в конкретния случай са лекари, полицаи и социални работници.
Целта е отново справяне с психическите и емоционални щети, както и запазване на здрав разум и организираност. Важно е преминаването през тази пандемия да създаде организация и за психическо оцеляване, защото икономиката в голяма степен е функция на здрави и психически, и физически, и морално хора, подчерта психологът.
На сегашния етап от развитието на пандемията трябва да се обърне голямо внимание на зачестяващите соматични проблеми, които имат психологичен генезис като високо кръвно, главоболие, задух, изтръпвания на крайници, които са симптом и за хронична посттравматична стресова реакция, даде примери от своята практика психологът.
Добрата диференциална диагноза за психогенния или вирусен произход на тези симптоми ще предпази медицинската система от допълнително натоварване. Защото в ситуация на масова психоза и при най-беглите симптоми е налице паника и търсене на лекарска помощ, което обуславя претоварването на системата, подчерта той.
Психологът д-р Иван Кирилов Иванов е роден във Велико Търново, завършил е магистратура по клинична и социална психология в СУ"Св. Климент Охридски", практикуващ психолог с консултантска и психотерапевтична дейност в София. Доктор е по политически науки от Нов български университет и редовен преподавател в катедра "Психология" във Великотърновския университет. Работил е по проекти на програмата за развитие на ООН и Съвета на Европа.
Психологът, който е бил и народен представител в 43-то НС, е един от авторите на идеята за магистърска програма по политическа психология във Великотърновския университет. В програмата е заложена подготовка на кадри, с развитие на умения и ценности по отношение на трансформационното лидерство и управление на промяната. Очаква се магистратурата да бъде в редовна и задочна форма и да бъде разкрита през следващата академична година.
