Според данни на "Тренд" 26 на сто от българите декларират, че ще се ваксинират, когато е налична ваксина за COVID-19, докато 45 на сто са на обратната позиция.

Проучването на "Тренд", посветено на нагласите на българите спрямо разпространението на COVID-19, е направено чрез интервюта "лице в лице" между 2 и 10 ноември сред 1001 души на възраст над 18 години по поръчка на вестник "24 часа".

Не се отчита особена динамика по отношение на възрастта на хората. Жените са по-колебливи в решението си спрямо мъжете. В друго проучване на "Тренд" по отношение на ваксинирането се регистрира определени стереотипи, които са видни и по отношение на бъдещите ваксини срещу коронавирус.

Близо половината от българите са на мнение, че мерките срещу разпространението на COVID-19 са достатъчни. Задължителното носене на маски на обществени места среща най-голяма подкрепа. През ноември българите се чувстват по-сигурни за работните си места отколкото през пролетта. Регистрират се по-ниски нива на опасения сред българите от недостиг на хранителни продукти, консумативи за дома, лекарства и горива спрямо месец април. Отчита се повишаване на делa на хората, които остават без спестявания, обобщават анализаторите.

Според 30 на сто от българите мерките срещу разпространението на COVID-19 трябва да са по-строги. Сходен дял се е отчитал и през април. През май обаче едва 11 на сто са искали по-строги мерки. Това до голяма степен се дължи на малкото случаи тогава и излизането на държавата от извънредното положение, коментират от "Тренд". В демографските разбивки личи, че с увеличаване на възрастта се увеличава и делът на хората, които смятат, че мерките трябва да бъдат по-строги. Впечатление прави, че 39 на сто са тези, които през май смятат, че мерките трябва да бъдат по-леки, като през ноември едва 15 на сто споделят това мнение.

Запазване на дяловете по отношение на миенето на ръце като мярка за предпазване от коронавирус се отчита през ноември спрямо април тази година - 93 на сто към 92 процента.

През ноември месец се отчита повишаване на дела на хората, които декларират, че носят предпазни маски - 88 процента към 70 на сто през април.

82% е делът на българите, които посочват, че спазват физическа дистанция при общуването с хората, а 14 на сто отговарят, че не спазват такава. 79% от хората заявяват, че избягват събирането с много хора. Като предпазна мярка срещу коронавируса, 37% пият витамини/ хранителни добавки, а 70 процента използват дезинфектанти по-често.

Делът на работещите от вкъщи през ноември е по-нисък от този спрямо април - 18 процента спрямо 35%.

Отчита се повишаване на подкрепата по отношение на задължителното носене на маски - 76% през ноември спрямо 64% през април. Същевременно се отчита намаляване на подкрепата за затваряне на всички ресторанти, барове, фитнеси и други места, в които се събират повече хора. 36% подкрепят тази мярка през ноември, докато през април този дял е 82%.

По отношение на широко коментираната тема със затваряне на детски градини, училища, университети, 31% подкрепят затварянето на университетите, а 51% са на противоположното мнение. Да се затворят училищата изцяло за ученици от 1 до 12 клас среща подкрепа от 28%, а 57% не споделят това мнение. Детските градини и тяхното затваряне са съответно с 25% обществена подкрепа.

Особено ниски нива на подкрепа се отчита по отношение на забрана на гражданите да се разхождат в паркове и градини, забрана за пътуването с автомобил извън града, в който живеят, да се излиза от дома само с декларация за причина за излизането.

Едва 12% от българите смятат, че трябва да се забрани на гражданите да излизат от дома си с изключение на ходене до магазин, аптека или до работа. Този дял през април срещаше подкрепа от 55% от българите, припомнят от "Тренд".

Спад в опасенията спрямо месец април се отчита сред българите по отношение на недостиг на хранителни продукти (25% през ноември спрямо 42% през април), консумативи за дома (20% спрямо 33% през април), горивата по бензиностанциите (15% през ноември спрямо 25% през април). По отношение на лекарствата 41% имат такива опасения през ноември, а през април половината от българите са имали такива опасения.

През ноември българите се чувстват по-сигурни за работните си места спрямо април - през ноември 35% нямат опасения за загуба на работните си места, докато през април делът им е 25%.

Увеличил се е значително делът на хората, които посочват, че нямат спестявания - 42% през ноември спрямо 24% през май. Намалели са дяловете спрямо предходните изследвания на хора, които декларират, че един или повече месеци могат да изкарат със своите спестявания, ако са без доходи.

Запазват се високи дяловете на хората, които посочват, че повечето време, прекарано вкъщи, влияе отрицателно върху общото им физическо и психическо състояние - 45% през ноември спрямо 52% през май и 47% през април. Едва 6% посочват, че повечето време вкъщи влияе положително върху общото им физическо и психическо състояние.

Намалял е делът на хората, които смятат, че в по-кратък срок ще се върнем към нормалния си начин на живот спрямо месец май тази година. Значително увеличаване на дела на хората, които не могат да преценят - 30% спрямо 9% през май. За 28 на сто от хората ще бъде необходимо повече от една година, за да се върнем към нормалния си начин на живот.