Лидерът на НСФБ и зам.-председател на парламента Валери Симеонов окончателно изгуби дело за обезщетение, което бе завел срещу в. "Сега". Политикът претендираше да му се платят 35 хил. заради няколко статиии във вестника от май 2017 г. Те бяха посветени на скандала с бившия зам.-министър на регионалното развитие Павел Тенев и последвалата реакция на лидера на партията.

Преди три години във фейсбук се появи снимка на Тенев, на която се вижда как отдава нацистки поздрав на восъчен офицер на Вермахта в парижки музей. Впоследствие Симеонов заяви пред в. "Сега", че "кой знае какви майтапчийски снимки от "Бухенвалд" имам". Вестникът публикува няколко критични статии, заради което Симеонов заведе делото.

На първа инстанция претенцията му бе частично удовлетворена и му бе присъдено обезщетение от 5 хил. лв. След това обаче апелативният съд прие, че публикуваните материали не съдържат обидни или клеветнически твърдения и отмени решението. Върховният касационен съд го потвърждава, става ясно от определението му.

"Съдебната практика единно приема, че не е противоправно поведението при изразено журналистическо мнение с негативна оценка, което засяга конкретно лице, когато действията му се коментират във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение и неговото разпространение чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, гарантирана като конституционно защитима ценност, е изключена само в случаите, когато се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие на личността. Когато не е налице някое от така изброените изключения, журналистите правомерно могат да изразяват своите оценъчни съждения. Негативните оценки за определена публична личност не пораждат отговорност освен, ако не засягат достойнството на личността", пише в определението на ВКС. То е окончателно.

Съдът посочва още, че политиците "поради обществената значимост на дейността, с която се занимават, следва да търпят в много по-голяма степен критики за дейността и думите им в общественото пространство, отколкото останалите граждани".