Ако техническите ползи от въвеждането на технологията 5G не будят съмнение, то въздействието върху здравето остава тревожна въпросителна, заяви по време на уебинар евродепутатът Иво Христов, член на Панела за бъдещето на науката и технологиите към Европейския парламент (STOA).

„Свидетели сме на поляризиране на мненията относно 5G технологията. От една страна са ярките привърженици на 5G, сред които, разбира се, са представителите на индустрията. От другата страна са позиционирани върлите противници на мрежата, някои от които вплитат темата 5G в конспирационистки теории”, каза Христов.

По неговите думи, в публичните дискусии по темата се окарикатуряват притесненията на гражданите, въпреки липсата на научен консенсус относно рисковете. „Считам че, така поставен, дебатът между полярните мнения ни лишава от възможността за критичен прочит. Окарикатуряването на тревогите на гражданите поражда гняв, а в някои страни бяхме свидетели и на насилие. Научният подход е верният начин да избистрим темата”, заяви Христов.

Той бе домакин на уебинара „Въздействие на 5G технологията върху здравето и околната среда” заедно с евродепутата Мишел Риваси. В края на миналата година Иво Христов инициира, чрез панела STOA, изследване на въздействието на 5G технологията върху човешкото здраве и околната среда. То бе възложено на института „Рамацини” в Болоня и университета в Гент (Белгия). Окончателните резултати от него ще бъдат обявени в близките месеци.

„Пандемията показа колко сме зависими от дигиталната свързаност. Това е аргумент в полза на нейното усъвършенстване. Считам обаче, че поетият курс към форсирано въвеждане на новата технология не бива да се възползва от кризата с COVID-19”, каза още Христов.

Според него, смущаващо е, че Европейската комисия ще представи обновен план за действие за мрежите от пето и шесто поколение, без преди това да е направена оценка на рисковете.

„Споделям убеждението, че мрежите от пето поколение следва да бъдат внедрени, когато разполагаме с достатъчно категорични научни гаранции за тяхната безопасност. С други думи, трябва да спазваме принципа на предпазливостта”.

Притесненията за потенциалните рискове за здравето и околната среда от въвеждането на 5G технологията значително са нараснали в контекста на коронакризата, подчерта Христов. „Редно е да отговорим на тези страхове чрез организиране на широка информационна кампания както на национално, така и на европейско равнище”, допълни той.

Христов е убеден, че научните становища ще внесат доза научна обективност в дебата. „Доза прагматизъм също би спомогнала за уравновесяване на общественото разделение по темата. В случай че учените откроят реални рискове за човешкото здраве, логичният въпрос е с какви инструменти разполагаме за тяхното отстраняване и минимизиране”, каза още той.

В рамките на уебинара научният директор на института „Рамацини” – д-р Фиорела Белподжи – изрази тревога относно несигурностите, произтичащи от факта, че 5G ще функционира паралелно с честотите от 1 до 4G доста години напред. Според нея, когато е налице комбинация от всички различни честоти и технологии за предаване на сигнала, от литературата и от признанията на компаниите става ясно, че има много голяма доза несигурност относно количествените показатели на електромагнитното поле и наблюдението на излагането.

Д-р Белподжи обърна внимание на факта, че са проведени твърде малко изследвания за здравните последици от дългосрочното излагане на милиметрови (MMW) вълни. Това, според нея, превръща широкото внедряване на мрежите от пето поколение в огромен експеримент, който крие риск от неблагоприятно въздействие върху общественото здраве.

Според председателя на Международната комисия за защита от нейонизираща радиация (ICNIRP) Родни Крофт, оценката на риска, предоставена от ICNIRP, е оценка на краткосрочните и дългосрочните ефекти върху здравето, описани в хиляди научни публикации и синтезирани от редица компетентни и независими научни агенции. Той бе категоричен, че науката не е идентифицирала никакви вреди за здравето, свързани с излагане на честоти под лимитите, установени от ICNIRP, независимо от продължителността и независимо дали механизмът на взаимодействие е термичен, или не.

Арно Тиленс от университета в Гент, Белгия, подчерта, че 5G мрежите ще функционират на честоти между 6 и 300 GHz и че при формирането на политиките в тази сфера трябва да бъдат взети предвид и всички съображения, свързани с околната среда. Има редица проучвания за въздействието на честотите в този диапазон, но трябва да бъдат проведени още по отношение на безгръбначните животни, растенията и гъбите, например”, смята той.

Проф. Жерар Ледоа (университет Клермон-Феран, Франция) изброи редица експериментално наблюдавани вредни въздействия на мобилните комуникации върху растения и животни.

Липсата на научен консенсус за въздействието на 5G върху здравето и околната среда е ясен сигнал, че темата се нуждае от изследване, за да бъде постигната яснота и да бъдат отстранени рисковете, заяви Иво Христов.

„Планът за действие за 5G и 6G, който Еврокомисията предстои да публикува, следва да отчете препоръките за безопасност на научната общност. Въвеждането на мрежите от пето поколение, независимо от времевата рамка, в която ще се случи това, трябва да е безрисково и да върви паралелно с провеждането на всеобхватна информационна кампания. Редно е да разполагаме с методология за оценка на риска от излагане на радиочестотните лъчения и съответните данни трябва да бъдат достъпни за обществеността”, каза в заключение той.