Събитията от 2020 г. недвусмислено подсказват, че технологиите са от решаващо значение за успеха на онлайн образованието. Здравната криза промени завинаги тази толкова важна сфера, като секторът беше принуден да приеме по-нататъшни технологични промени едва ли не от днес за утре.

ЮНЕСКО съобщава, че 195 държави са затворили учебните комплекси, след като Covid-19 се разпространи по целия свят, засягайки около 1,5 млрд. ученици и студенти. По-високото ниво на онлайн активност вероятно ще продължи и през 2021 г., а и след това дори и след като отшуми здравната криза.

Днес учениците на всички нива изискват много повече от това да им се осигури учебник, като се надяват да имат достъп до компютър и преподаване от разстояние. Става въпрос за много повече от просто прехвърляне на традиционната учебна литература и уроците онлайн или дори от излъчването на видеоклипове или подкасти в клас – въпреки че дори тези очевидни опции все още могат да струват скъпо по отношение на интернет достъпа, ресурсите и инвестициите в крайните точки. Според прогноза на Barclays Research до 2025 г. общите разходи за образователни технологии ще достигнат 342 млрд. долара в световен мащаб и близо до внушителните 12% комплексен годишен растеж (CAGR) до 2030 г.

Това, което в началото не беше толкова очевидно, е ролята, която локално разпределените системи (edge computing) има да играят, за да отговорят на неизбежно нарастващото търсене на време на готовност на ИТ, непрекъснатост на бизнеса, свързаност и наличност.

За да се превърне дигиталното образование в реален успех, прекъсванията на електрозахранването трябва да останат в миналото, а институциите, както и организациите, които ги финансират, трябва да намерят възможността да модернизират своите решения в областта на информационните технологии, за да поддържат постоянно високо качество на учебния процес. Локално разпределените системи, включващи гъвкавост и резервираност на захранването посредством UPS, интегрирани ИТ, софтуер и дистанционно наблюдение, без съмнение ще са необходими, за да подсигурят и активират всички тези бъдещи технологии, посочва Йорис Вердикт, вицепрезидент за сектор „Големи проекти в Европа“ в Schneider Electric, лидер в дигиталната трансформация на енергийния мениджмънт и автоматизацията.

Какво представляват локално разпределените системи?

Широко осмислени като стратегия за инсталиране на изчислителните ресурси или съхранението на данни в края на самите мрежи, разпределените системи скъсяват дистанцията между данните и приложенията от една страна, и устройствата, източниците на данни и техните потребители, от друга. Пример за това е концепцията за микро центрове за данни, където вместо един единствен център за данни, с който „си контактуват“ всички устройства в крайните точки, се инсталират голям брой гъвкави или локализирани центрове за данни, разположени по-близо до приложенията, които обслужват.

В училищата и други образователни институции внедряването на разпределени системи може да помогне за управлението на данни и ИТ системи в множество кампуси. Друг пример е внедряването на ИТ в ученически или студентски общежития. С непрекъснатото разширяване на онлайн обучението и отдалечения достъп до обучение студентите все по-често получават учебни материали с интензивно използване на данни от стаите си, особено при новите правила за карантиниране.  Следователно ИТ екипите изграждат по-малки сървърни стаи, които често са защитени микро центрове за данни във възможно най-голяма близост – едно предизвикателство, което нараства експоненциално.

Предимствата на локално разпределените системи включват резервираност (елиминира се възможността за повреда в която и да било точка) и по-бърза реакция по мрежата. Тъй като данните не трябва да пътуват толкова надалеч, те се обработват в периферията на мрежата, т.е. в близост до нея.

Разпределените системи могат да отстранят недостатъците в ефективността на облачните решения и дори да улеснят пътя към регулациите на данни или спазването на нормативните изисквания чрез по-добро и по-локализирано управление на данните. Тези въпроси стават все по-належащи с непрекъснато напредващата дигитализация и нарастването на приложенията на Интернет на нещата (IoT). Днес прогнозите са, че до 2025 г. в глобален мащаб се очаква да има гигантско число свързани устройства – 38,6 милиарда.

Капацитет без граници?

Училищата и другите образователни заведения все по-често използват сензори за IoT и мрежови маркери за радиочестотна идентификация (RFID) за наблюдение на оборудването и учебната дейност на учениците. Те обикновено изискват честотен диапазон с изключително ниско забавяне, за да работят надеждно. Що се отнася до образованието, инвестициите в локално разпределени системи ще се отразят положително на напредъка в технологиите и на оперативната ефективност, която ще бъде от полза както за учениците, така и за училищата.

Персонализацията и адаптивното обучение, развлекателните и игрални технологии не са просто иновации, а вече се прилагат посредством жадни за данни технологии от добавената реалност (AR) до виртуална реалност (VR). Тези усъвършенствани технологии не само осигуряват нови и запомнящи се учебни преживявания, но дават възможност на институциите да приспособят образователната услуга към специфичните нужди на хората.

Ускоряване на трансформацията

Ускорената дигитална трансформация на учебния процес предизвика огромен стрес и натиск върху остарялото оборудване, в т.ч. потребителския хардуер и свързаност, както и върху наличната училищна инфраструктура. От сървърните стаи до телекомуникационните услуги това се отрази също толкова силно върху висшите училища и институциите за обучение на възрастни, колкото и върху началните и средните училища, тъй като търсенето на виртуално обучение и мобилен софтуер продължава да расте.

Следователно доставчиците на образователни услуги трябва да продължат да се борят с огромни предизвикателства, за да бъдат в крак с капацитета си, както и да гарантират, че могат да осигурят подходящите технологии и набор от умения. Според Европейския портал за данни девет процента от учениците в Европа нямат достъп до „тихо пространство за учене“, което подчертава критичната необходимост от адекватни ресурси, които образователните организации да предоставят.

Освен това населението има различен достъп до компютри и интернет връзка. Когато институциите са успели да изпълнят основните изисквания за свързаност и достъп до интернет и да отговорят на голямото търсене, все още съществуват проблеми за решаване, свързани с времето на готовност и наличността, да не говорим за трудностите при внедряването на ефективни и надеждни режими на уеб защита и наблюдение на поведението в разпределената мрежа .

Новото е локалното

За професионалистите от образователния сектор именно това са функциите, при които локално разпределените системи подпомагат онлайн или електронното обучение. ИТ мениджърите, борещи се с тези обстоятелства, трябва да приемат тристепенен план в подкрепа на мащабни онлайн образователни инициативи, посочва Йорис Вердикт.

На първо място, ИТ операторите трябва да защитят своята изчислителна инфраструктура, като използват непрекъсваеми захранвания (UPS) и разпределителни блокове (PDU), за да гарантират, че разполагат с достатъчен капацитет и време за работа.

Втората стъпка е проверката на изправността на цялата ИТ инфраструктура с цел да бъдат актуализирани локалните системи и да се оптимизира производителността. Тук охлаждащите системи, стелажи и заграждения може да изискват известна реорганизация, за да се осигури по-голяма енергийна ефективност. Може да са необходими и допълнителни мерки за физическа и кибер сигурност с цел защита от човешки грешки, тпероферниъй като повече локално разпределени системи се прилагат в географски райони с разпръснато население.

И накрая, погледнато в дългосрочен план, доставчиците на образователни услуги трябва да обмислят използването на софтуер за управление на инфраструктурата на центрове за данни от следващо поколение (DCIM) и на изкуствен интелект (AI), за да предлагат дистанционно наблюдение в реално време, проактивно сигнализиране  и възможност да изпратят екипи за изправяне на възникнали проблеми. Това ще помогне на образователните ИТ специалисти да се адаптират към новото нормално и да добият по-добри умения за работа  в отдалечени места, далеч от образователните кампуси.

Тъй като очакванията са и занапред дигиталните технологии да играят все по-голяма роля в сферата на образователните услуги, няма съмнение, че локално разпределените системи, устойчивото захранване с енергия и непрекъснатата свързаност ще бъдат от решаващо значение за образованието. Днес един ден престой може да бъде също толкова вреден за виртуалните класни стаи, колкото и един почивен ден. В бъдеще осигуряването на разнообразно, ефективно и дигитално учебно преживяване ще стане задължително за следващото поколение ученици и студенти.