Tрябва да посрещнем Рождество Христово с голяма радост, надежда и молитва, тъй като раждането на Богомладенеца е променило изцяло историята на човечеството, казва Ловчанският митрополит Гавриил. Всеки един празник би могъл да бъде за човека едно стъпало по-нагоре в добротата и в духовността. Защото, ако правилно се подготвиш и празнуваш, Господ ти дава благодат. Следващият празник получаваш още благодат и така ти вървиш духовно все по-напред и по-нагоре, каза в интервю за БТА митрополитът.

Според него бедният човек може да изпита повече радост от този, който е отрупал масата с разкошни храни. Същността на празника е духовна, другото е бонус, украшение, добавка.
По думите му най-важното е да посрещнем празника със съжаление за своите слабости и немощи и с желание да ги преодолеем, с молба към Господ да укрепи вярата ни.

Според Ловчанския митрополит по-страшното от пандемията е човешката психика в момента. Човек страда от страх, а това се преодолява в Божия храм, с молитва. Църквите са не по-малко необходими от болниците в момента, защото телесно болен се лекува, а душевно страдащият понякога цял живот не може да се излекува, посочи още митрополит Гавриил.
Истинската вяра е в това със смирение да приемем, че което Господ допуска, е най-правилното. Такава вяра ще ни спаси сега и винаги е спасявала хората.

Децата трябва да учим на истинска вяра, с нея те сами ще се спасяват и ще помагат на други, заяви Ловчанският митрополит. Даваме им една скала, на която стъпват и така те няма да потънат в живота, каквито и бури да ги срещат, те ще стоят на здраво, на скалата. Камъкът е Христос.

Той пожела на всички живот и здраве, да обичаме Господа, да го търсим, да му благодарим с дела, с нашия светъл живот, който трябва да водим, да изпълняваме неговите евангелски заповеди.

В навечерието сме на един от най-светлите християнски празници. Как трябва да се подготвим за Рождество Христово?

С голяма радост и надежда, тъй като раждането на Богомладенеца е променило изцяло историята на човечеството. Хората са били достигнали някакво дъно тогава, видели са, че не могат със собствени сили да излязат от мрака, страстите, които са владеели тогава от неверните религии, от жестокостта, от порока. Господ е донесъл на света мир и благословение. Ангелите, които са възвестили на пастирите, че се е родил, са пеели: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение". Когато славим Бога, а го славим не само на думи, но и с дела и мисли, тогава има на земята мир и между човеците благоволение - и материално, и духовно. Защото Господ благославя такива хора, които живеят така, че душата им да е умиротворена.

Това е велик празник, всяка година духовно ние посрещаме родилия се Христос. Този дух на празнична радост, която някога са изпитали и Божията майка, и Свети Йосиф, и пастирите, и мъдреците, се чувства най-вече в богослужението в църквите. Тогава от Изток са дошли трима от най-учените по това време хора, които са прочели в своите научни книги пророчество, че преди да се роди Божият син, ще се яви едно знамение - звезда. Когато са я видели, те са тръгнали след нея и тя ги е довела във Витлеем, където е бил младенецът. Пристигнали са точно в дните, когато се е родил Христос.

Какво означава Бъдни вечер за християнския свят?

Хората някога са се молили вечерта преди Рождество, т. е. бдение. Това е може би най-вече българска традиция с такава трапеза, на която се определя колко ястия трябва да има. Основното е да си буден преди празника, душата ти да е изпълнена с мисли за самия велик празник, за радостта, която Господ ни е донесъл, за доброто, за което трябва да се отблагодарим на Бога. По устав на Бъдни вечер се полага много скромна вечеря, както е и в други държави. Но у нас традицията е друга и няма нищо лошо в това.

 Разкажете за раждането на Иисус Христос.

Когато нашите праотци Адам и Ева са съгрешили в рая, те са претърпели голямо крушение, защото Господ е отнел благодатта. Но Господ още тогава е дал обетование на човека, че семето на жената ще смаже главата на змията - на Дявола, който е съблазнил хората.

Цялата ветхозаветна подготовка е за идването на Спасителя Христос. Човечеството е било подготвено за идването и приемането на Божия син. Света Богородица е дала на Божия син човешко тяло и душа. В едно лице се е съчетал истински Бог и човек.
В бедна обстановка, в ясли, се е родил Божият син. Бог е искал да ни покаже, че всичко, което е славно и велико в света е в човека, каквото има в неговата душа, а не дали живее в палати, дали е богат. Знаем, че на пастири са се явили ангели Божии и им възвестили, че се е родил Божият син. Отишли да му се поклонят, заедно с мъдреците, водени от звездата.

Интересно е, че в Йерусалим, особено книжниците и фарисеите, които е трябвало с радост да приемат родения, са го посрещнали със страх, че той може да ги измести. Досега те са били богатите, славните. Ирод се е опитал да убие Богомладенеца, защото се е опасявал, че ще загуби своето царство. Така са го посрещнали богатите, силните хора, а обикновените, мъдрите - като Бог с голяма радост. И днес е така - обикновените, чистите хора приемат и дълбоко вярват, а гордите, за които смисълът на живота е богатството и земните блага, които са готови на компромис със съвестта, за да са богати, такива хора не могат да приемат Христос, за тях той е далечен.

Ако не сме преминали през пост, ще можем ли истински да усетим празника?

Постът е много важно нещо, защото той помага на човека плътта да отслабне в него и духът да вземе превес, сила. Има хора, които постят и не получават никаква полза от това, защото го правят с надменност, с осъждане на другите, с гордост. Които постят правилно, получават голяма полза. Въпреки всичко, ако човек накрая се обърне с покаяние към Господ за всичко, което не е направил, с молба да му помогне да преодолее своите слабости и немощи, тогава и такъв човек ще изпита радост. Защото Господ е изключително в това отношение човеколюбив, щедър. Най-важното е да посрещнем празника със съжаление за своите слабости и немощи и с желание да ги преодолеем, с молба към Господ и той ще ни дарува същата радост.

Има много хора, които постят, но след това не се причестяват и изповядват. Обезсмисля ли се по този начин постът?

Въпросът е, че най-големият дар, който хората са получили на земята, това е светото причастие, тъй като ти се съединяваш с Господ. Приемаш тялото и кръвта Христови. Няма по-голяма светиня на земята от светото причастие. Дори Йерусалим със своите свети места не е повече от светото причастие. Затова много важно е човек да се подготви достойно за приемането на светото причастие. Ако само пости и не се причасти, той много губи. Постът е една подготовка за светото причастие. Когато ти искрено пред Господа се изповядаш, без да се оправдаваш, за немощите, слабостите, греховете и свещеникът от името на Бога прочете разрешителна молитва и се причестиш, тогава ти наистина изпитваш духовна радост. Пожелавам на тези, които постят, да завършат с това най-велико тайнство, да приемат Господа в себе си, да видят тази огромна радост.

Как тази година Вие ще посрещнете Рождество Христово?

Както всяка година, в Божия храм, с повече служби. Дай боже да сме живи и здрави, за да можем да служим и да направим и хората съучастни в тази радост. Слава Богу, че правителството в България няма да затваря църквите. По страшно от пандемията е човешката психика в момента. Човек страда от страх. В Божия храм това се преодолява най-добре, с молитва. Църквите са не по-малко необходими от болниците в момента, защото телесно болен се лекува, а душевно страдащият понякога цял живот не може да се излекува.

Заради пандемията хората ще посрещнат Бъдни вечер и Рождество Христово вкъщи със семейството, ще се отдалечат от суетата, магазините. Ще помогне ли това да се усети истинското съдържание на този празник?

Магазините са хубави, но ако не смяташ, че това е основното, че това е празникът. Хубаво е да зарадваш някого на празника, заради радостта, която ще създадеш на човека. Ако празникът за теб е да купиш разкошни ястия и подаръци, губиш душата му. Важно е човек да го посрещне духовно, да отиде в Божия храм. Бедният човек може да изпита повече радост от този, който си е отрупал масата с разкошни храни. Същността на празника е духовна, а другото е като бонус, украшение, добавка. Това е хубаво и няма нищо грешно в него. Дори в Устава на църквата е записано, че на голям празник се полага голямо утешение за братята в манастира и всичко, което може най-хубаво на трапезата. Но не това е същността.

Защо най-вече около празниците се сещаме за благотворителност, добродетелност?

 Може би от една страната това е естествено. Може би през другото време човек е зает със задачи, работа, суета. Изведнъж идва празник и си казва: "Чакай, аз ще се радвам, а другият има нужда, страда". От една страна, това е естествено, че в един момент се оглеждаш и си даваш сметка, а може други хора да го правят просто да покажат себе си. Има и едните и другите сигурно. Тези, които ще празнуват, искат да помогнат и на другите, това е прекрасно. Трябва да помагаме и през другите дни. Бедните хора имат винаги нужда, не само на Великден и на Рождество, те винаги страдат, винаги са гладни. Затова трябва да се постараем да мислим по-често за тях.

В тази връзка ставаме ли по-добри около Коледа?

Определено да. Всеки един празник би могло да бъде за човека едно стъпало по-нагоре в добротата и в духовността. Защото правилно се подготвиш и празнуваш, Господ ти дава благодат. Следващият празник получаваш още благодат и така ти вървиш духовно все по-напред и по-нагоре. Целта на нашия живот е именно това, така да живеем, че да се уподобим на Христос. Когато идем някога на небесата, няма да попитат какво точно е правил, а дали носи озарението на Христос или не.

Идват ли повече хора на празничните служби? Мислите ли, че заради пандемията ще са по-малко, ще се страхуват?

Мисля, че идват в неделни дни достатъчно много хора. Не са по-малко, което говори, че не са се уплашили от пандемията. Смятам, че така ще бъде и на самото Рождество Христово. Вярващият човек се уповава на Бога и знае, че когато отива в църква, там Господ го пази, затова не се страхува. Ние сме разумни, това което трябва като дезинфекция, го правим.

За какво, според Вас, трябва да се помолим на Господ на това Рождество Христово?

Винаги трябва да започваме своята молитва Господ да укрепи нашата вяра и да ни дарува смирение. Това са двете основни неща, без които не може да има истинска добродетелност, духовен растеж. За много неща има да се помолим - да преодолеем нашите слабости, да приемем грешки, да се помолим за близки хора, които имат нужда, да се помолят родителите за своите деца и родители Господ да им даде здраве, мъдрост, да ги опази от всякакви злини. Господ да помогне на света, на нашата родина, да се разкаем и да си отиде тази пандемия. Господ допуска страдания, за да се опомни човек и да види, че на земята не е раят, а е подготовка. Когато се вразумим и потърсим Бога, тези неща си отиват.

Тази година заради коронавируса си отидоха доста хора и семействата им ще посрещнат първата Коледа без тях. Какво ще им кажете?

Ще им кажа, че никой човек не си отива случайно. Господ го приема от този свят, тогава когато за него е най-полезният момент. За покойниците можем да се молим, тъй като ние с друго не можем да им помогнем, а те имат нужда от молитва. Нашата любов към тях да се изразява в нашата молитва за упокоение на техните души. Никой няма да остане на земята, всички ще си идем - един по-рано, друг по-късно. Важното е как ще си идем, в какво състояние на духа. Всичко, което ние имаме на земята, всъщност не е наше, но когато с това, което ни е дадено като материално, ние помагаме на други хора, те някога в своята благодарност ще се молят за нас. Човек не трябва да се отчайва. Покойниците са сред нас, само не можем да си общуваме с тях. Много хора, когато се молят усещат духът на човека, който е в другия свят. Това е голяма утеха за християните.

Вярата ли е тази, която ще ни спаси в тези тежки времена?

Да, но истинската вяра е в това, че има Бог, в доверието към него, т. е., че това, което Господ допуска, е най-правилно. Тези три съставка правят истинската религиозна вяра, която ще ни спаси сега и винаги е спасявала хората.

На това ли трябва да научим децата?

Да, да ги научим на вяра, така в живота те сами ще се спасяват и ще помагат на други. Даваме им една скала, на която стъпват и така те няма да потънат в живота, каквито и бури да ги срещат, те ще стоят на здраво, на скалата. Камъкът е Христос, вярата ни въобще. Това е много ценно, има моменти в живота, когато без такава вяра не можем да устоим, ще потънем.

Какво ще пожелаете на християните?
Да са живи и здрави, да обичаме Господа, да го търсим, да му благодарим с дела, с нашия светъл живот, който трябва да водим, да изпълняваме неговите евангелски заповеди.