За родителите сред нас 2020 г. вероятно е сред най-кошмарните години в живота. Като пълни потърпевши, ние обаче няма да се дадем на COVID-19 и вече виждаме края на жонглирането с дистанционно обучение и работата вкъщи.
Но колкото и критинчни положения да преживяхме (иска ни се да не го казваме и за в бъдеще), от пандемия 2020 г. децата научиха не един или два житейски урока. Със сигурност, и с наша помощ.
Мнозина от най-малките приеха несправедливото затваряне у дома с идеята, че в живота тепърва ще има и други такива моменти (не точно същите, искрено се надяваме). Както и че те самите са не само част от борбата с вируса, но и имат сериозен принос в общата кауза - да се приключи веднъж завинаги с COVID-19. Хубаво е да им го напомняме.
Разбраха какво означава да си съпричастен, отговорен и самостоятелен. Загледани в мониторите, без да искаме, им дадохме по-голяма свобода на действие. А мъниците, от своя страна, откриха нови игри и забавления с играчки и подръчни материали, които преди бяха невидими за иначе любопитните им погледи.
Според Мери Алворд, съавтор на Resilience Builder Program for Children and Adolescents, номерът е да сме психически гъвкави, да се научим как да решаваме проблемите и да приемаме промяната като предизвикателство, а не като проблем, пише MSN.
През 2020 г. ние, възрастните, имахме шанса да покажем на практика какво означава да си добър. Запалихме свещи за медиците на първа линия и пазехме възрастните.
Малките научиха, че дори техните герои могат да бъдат победени. Трябваше да намерим сили и точните думи, за да им обясним смъртта и тежката болест не само на куп известни личности, но и на близки и роднини.
"Децата са инстинктивно съпричастни", според детския психолог Лиза Дамур. "Трябва да надграждаме тези инстинкти, като ги насърчим да си представят какво би зарадвало друг човек."
"Повечето деца, в крайна сметка, ще се оправят", успокоява ни Линдзи Малой, доцент по психология в Техническия университет в Онтарио.
"Най-важни за тях са обичта, близките и сигурни отношения, на които могат да разчитат", добавя доцент Малой. Ето това са думите, които не бива да забравяме. По принцип.
