През 60-те години на миналия век Стенли Милграм, учен от Йейлския университет, провежда един от най-известните психологически експерименти на всички времена. В него той показва, че когато им бъде заповядано от някой по-висшестоящ, хората са напълно способни да причинят мъчителна болка посредством електрически импулси на съвсем невинни жертви.

Близо половин век по-късно изследователите откриха по какъв точно начин заповедите от човек над нас променят мозъчната ни активност, като по този начин ни позволяват да нарушим моралните си скрупули и да причиним болка на другите, без да изпитваме вина.

За да проведат своето изследване, учените наемат 20 двойки доброволци. Във всяка една от двойките един от хората изпълнява ролята на „агент“, а другия – на „жертвата“. Агентите стоят в ЯМР-скенер. По този начин учените могат да наблюдават мозъчната им активност, докато взимат поредица от решения, свързани с това дали да нанесат умерено болезнен електрически импулс на жертвата в замяна на малка парична награда.

Понякога агентите са свободни сами да решат дали да причинят болка, докато в други моменти – директно им се заповядва от авторите на проучването.

Резултатите, публикувани в NeuroImage, показват, че когато на агентите им е заповядано да действат, активността на онази част от мозъка, отговорна за усещането за емпатия и вина, намалява. Следствие от това агентите съчувстват по-малко на болката, която жертвите изпитват от болката в тази ситуация.

Валерия Газола, една от участничките в проучването, обяснява, че „ние можем да измерим емпатията в мозъка, тъй като виждаме, че регионите, които принципно са свързани с усещането на нашата собствена болка… се активират, когато станем свидетели на нечия друга болка.“

Когато на агентите им е заповядано да причинят болка посредством електрически импулс обаче, активността на тези региони в мозъка намалява (те са по-активни, когато хората взимат сами решения). Невралните сигнатури, асоциирани с усещане за вина, също намаляват, когато агентите нанасят болка по заповед на изследователите.

Ето защо не е особено изненадващо, че принципно агентите са причинявали болка на жертвите по-малко, когато са действали по свое усмотрение, и по-често – когато им е било заповядано. Нещо повече – агентите оценяват болезнеността на електрическите импулси като по-малка, когато са принудени да ги нанесат на жертвата, въпреки че им е казано предварително, че силата им винаги ще бъде една и съща.

В края на краищата изследователите заключват, че тези промени в мозъчната активност обясняват как „подчинението на заповеди смекчава нежеланието ни да нараняваме други“ и показват, че „склонността на хората да извършват морални престъпления се променя в ситуации на принуда.“