В момента правителствата по цял свят имат един основен проблем – да накарат хората, които се заразят с COVID-19 или имат контакт с болен, да се самоизолират за определен период от дни.
Във Великобритания се подмята едно потенциално решение – правителството да плаща по 500 британски лири на всеки, който има положителен тест. Целта е ясна – да се подкрепят хората, които не биха могли да си позволят да отсъстват от работа. Разбира се, тази иначе благородна идея може да се провали за отрицателно време и да стимулира хората да се заразяват умишлено с този смъртоносен вирус.
В Twitter дори вече е пълно с (доста харесвани) постове от типа на „заразете се и ние ще ви почерпим с PlayStation 5 и ваканция“.
Въпреки че по-голямата част от хората не биха постъпили по този начин, това ни предоставя възможност да се върнем назад във времето и да разгледаме една подобна идея, която се проваля с гръм и трясък. А именно – масовото убийство на плъхове от 1902-ра.
В началото на 20-и век плъховете са били огромен проблем в Ханой, Виетнам. По-конкретно – те са били сериозен проблем от дълго време. Сега обаче и колониалните французи ги разпознали като такъв, след като Александър Йерсин открива бацила, причиняващ бубонната чума, както и ролята, която плъховете и бълхите имат за разпространението ѝ.
Малко по малко плъховете започнали периодично да използват тоалетните тръби на колонистите (недостъпни за местното население), за да влизат в просторните им имения. Изведнъж гризачите, които принципно се срещали основно сред по-бедните райони на Ханой, се превърнали заплаха за елитното общество. Французите не искали да прихванат чумата. Затова те започнали да наемат местни хора и да ги изпращат в усойните и влажни канализации, за да убиват потенциалните носители на заразата. В първата седмица на този „проект“ били избити 7985 плъха. Впоследствие обаче техниките очевидно се подобрили и рекордът за най-много убити гризачи за един ден е 20 114.
Малко по малко станало ясно, че това не влияе по никакъв начин на популацията от плъхове. Ето защо колониалната администрация решава да промени тактиката – т.е. да спре да плаща на професионалисти и да прибегне до услугите на аматьори (досущ като щата Калифорния, който през 1918-а наема деца, за да убиват катерици). Властите обявяват, че ще дават по 1 цент на всеки, който им донесе опашка от плъх (тъй като преценяват, че ще им е твърде трудно да се справят с всички животински трупове). На пръв поглед схемата работела – администрацията била буквално зарината от опашки на плъхове. Изглежда обществото избивало масово плъховете. Скоро обаче станало ясно, че животните са си живи и здрави – те просто са останали без опашки. Очевидно по-предприемчивите хора отрязвали опашките на плъховете и ги пускали да се размножават на воля и съответно – да създават повече плъхове с опашки.
В края на краищата – вместо да насърчат убиването на плъхове, властите стимулират осакатяването им. Още по-лошо – хората започват да развъждат гризачи, за да изкарват пари. Популацията от плъхове достига невиждани размери и години по-късно в града се появяват първите случаи на бубонната чума, а през 1906-а избухва и голяма епидемия.
И така, да се върнем на ситуацията с COVID-19. Какво бихме могли да научим от масовото убиване на плъхове от миналото? Когато се борим с дадено заболяване, трябва да се постигнат специфични цели (в момента те са да си стоим у дома, а през 1902-ра – да се избият стотици хиляди плъхове). Много важно е обаче как точно ще се реализират те. Ако стимулираш хората по погрешния начин, може да установиш, че всъщност караш някои да постъпват по съвсем друг (и доста лош) начин.
Get infected. Receive a £500 COVID-19 payment. Buy X Box Series X or PS5. Self-isolate. pic.twitter.com/ygVXUgYiiA
— Daryl Wing (@DarylWing77) January 22, 2021