Едва преди двайсетина години астрономите откриха, че Вселената се разширява с ускоряващо се темпо и без видима причина. Именно тогава бе представена и концепцията за т.нар. „тъмна енергия“. Смята се, че тя упражнява специфична сила върху Вселената и съставлява около 68 процента от нея, пише IFLScience.

Все още обаче не е съвсем ясно какво точно представлява тази енергия. А някои оспорват и нейното съществуване.

Изследване, публикувано в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, настоява, че може би нямаме нужда от тази концепция. Според Еотвос Лоранд – ръководител на проекта – наслагването на прецизни астрономически наблюдения с приблизителни модели на Вселената е наложило създаването на концепцията за тъмната енергия. Всъщност обаче, тя не съществува. Както е казал Шекспир – „Не е вината в нашите звезди“.

Учените вярват, че различните региони на Вселената се разширяват с различна степен в зависмост от това как се разпределя материята. Самият Космос пък запазва средната си скорост на разрастване. Сегашните стандартни модели не взимат това предвид.

„Уравненията на Айнщайн за общата относителност, които описват разширението на Вселената, са толкова сложни от математическа гледна точка, че вече стотици години не можем да намерим решение, което да взима предвид ефекта на космическите структури“, допълва съавторът д-р Лазло Добос.

„Благодарение на прецизните наблюдения на свръхновите знаем, че Вселената се разширява. Същевременно обаче разчитаме на грубите обобщения на уравненията на Айнщайн, които вероятно въвеждат сериозни странични ефекти (като необходимостта от съществуването на тъмната енергия).“

За да тестват това, изследователите създават компютърна симулация, която има за цел да сравни стандартния космологически модел (с нормална материя, тъмна енергия и не по-малко странната тъмна материя) с такъв, в който има единствено тъмна и нормална материя. Единственото изискване е последният модел, наречен Avera (Average Expansion Rate Approximation) да има същата критична плътност, характерна за стандартния. Симулацията показва приличен набор от съвпадения между двамата модела (както по отношение на по-ранните и по-скорошни наблюдения на Вселената). Avera обаче се справя доста по-добре между очевидните разлики в локалните и миналите степени на разширения на Вселената.

Естествено, все още е твърде рано да заявим категорично, че тъмната енергия не съществува. Дебатът продължава с пълна сила.