Два месеца преди парламентарните избори водещи институти и международни организации представиха свои прогнози за България през 2021 г. и следващите няколко години, съдържащи в най-добрия случай много сдържани очаквания за някакви сериозни реформи и борба с корупцията.

МВФ, ОИСР, "Икономист интелиджънс юнит" и голямата маркетингова група IHS описаха макроикономическите показатели на страната в първата година от пандемията, отчетените от правителството фискални стимули и предимства като стабилна валута, сдържана фискална политика, свободна търговия. Но част от тях предупредиха, че някои мерки, носещи популярност на управляващите, особено повишаването на заплатите в обществения сектор и пенсиите, както и процедури за отпускане на средства по обществени поръчки, след това ще се нуждаят от цялостна ревизия.

Ето част от акцентите, поставени в публикации от началото на февруари на тези институти и институции:

"Икономист интелиджънс юнит"

Бавни реформи, политическо напрежение и раздробен нов парламент, който трудно ще сглоби управляваща коалиция. Поради това възстановяването на икономиката ще е по-бавно, мониторингът от Европеската комисия за корупцията и върховенството на закона ще се запази поне до 2022 г. (а това е свързано и с допускането в Шенген), а влизането в еврозоната едва ли ще стане преди 2026 г.

Международния валутен фонд

Неравенството в доходите се увеличи през последните 10 години. Развиването на растеж на доходите, който да е силен и включващ всички в обществото ще изисква подобряване функционирането на пазара на труда, образованието и управлението. В средносрочен план структурните реформи са важни и за достигане на доходите на по-напредналите партньори в ЕС. Повишаването на заплатите и пенсиите в публичния сектор, които иначе са стимул в предизвикания от пандемията спад, налагат цялостен преглед в бъдеще, се казва в съобщение след заседание на изпълнителния борда на директорите на фонда.

Алваро Перейра, ОИСР

Години делят България от пълноправното членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), каза за Bloomberg TV Bulgaria директорът "Проучвания на страните" в отдел "Икономика" на организацията. Молбата на правителството за членство в този клуб на най-богатите икономики ще бъде разгледана във вторник, но от десетина дни е известно, че по нея няма консенсус. По думите му България трябва да се пребори с бюрокрацията и по-голямата регулация, а по отношение на прилагането на законите ще бъдат отправени препоръки през следващите месеци. "Корупцията влияе на всички нива и реформите в тази посока трябва да продължат. През следващите няколко години ще следим за това", заяви Перейра.

IHS Global Insight

Вероятно е правителството да предприеме антикорупционни инициативи в навечерието на изборите на 4 април, за да успокои продължаващите антиправителствени протести и да подкрепи желанието на кабинета България да влезе в ОИСР, се казва в публикация на таз ичаст от групата IHS Markit, която анализира и прогнозира развитието на отделни икономики за хиляди частни клиенти по света. Но ако протестите се засилят, доверието към правителството намалее още и ГЕРБ не успеят да оглавят следващото правителство, ще се увеличи вероятността от ревизия на договори и прекратяване на критикувани търгове, особено такива в транспорта, строителството, туризма и енергетиката. Но значителен напредък в борбата с корупцията през 2021 г. не се очаква, защото следващото правителство ще даде приоритет на икономическото възстановяване. Ако обаче продължат усилията за влизане в ОИСР, те може да имат ефекта на преговорите за членство в ЕС и да подобрят процедурите за обществени поръчки в страната.

Прогнозата на EIU - с уговорката за голяма несигурност заради пандемията - за тази година e, че българската икономика ще се завърне към растеж от порядъка на 3.7% от БВП. Постепенното поставяне на ваксини ще помогне да се увеличи доверието на бизнеса и инвеститорите, но не по-рано от средата на годината. След това в периода 2022-2025 г. растежът ще е средно по 3% от БВП - "относително бавен" заради намаляващото население, слаб ръст на производителността (и на повишаването на заплатите), спънки за инвестициите заради слабите инфраструктура и институционална среда.

Инфлацията - ключово изискване за допускане в еврозоната - ще бъде средно на ниво от 2.4% в следващите две години и 2.6% в периода 2023-2025 г., казват от "Икономист интелиджънс юнит". Причината ще е възстановяването на икономиката и очакваният ръст на глобалните цени на петрола през 2021-2023 г. Но ако прогнозата на EIU се сбъдне, това означава също, че до средата на десетилетието България няма да постигне целевото равнище на Европейската централна банка от "инфлация под, но близо до, 2%".

МВФ, който назначи нов ръководител на мисията за България - Жан-Франсоа Дофен (той продължава да ръководи и мисията за Унгария), напомня, че трябва да има борба с корупцията, подобряване на бизнес климата и управлението. Ключово за прехода на страната към по-зелена и цифрова икономика е да има по-голям институционален капацитет за усвояване на евросредствата. Нужно е още държавата по-добре да си събира приходите и по-ефективно да управлява обществените разходи.

Алваро Перейра от ОИСР повтаря казаното и от другите организации - предизвикателства в образованието и здравеопазването заради застаряващо и емигриращо население, нужда от независимост на институциите за борба с корупцията и организираната престъпност, увеличаване на производителността.