Отдавна сме наясно с вредите от нонстоп стоенето пред мониторите. И вече не става въпрос само за негативните последици върху зрението, съня и кожата, а за последствията върху психиката ни.

И не, няма да отричаме редицата ползи от развитието на технологиите, особено в условията на пандемия и настоящата социална изолация. Тоест, всички онези плюсове, с които те ни предпазват от тотален емоционален срив и поддържат ума ни в кондиция.

И ето това е деликатният момент, в който се намесват учените и доказват обратния ефект от прекомерната онлайн консумация.

Според последните проучвания по темата и активното присъствие в мрежата, и само мисълта да бъдем онлайн допълнително ни напрягат в и без това достатъчно тревожната за всички ситуация.

Оказва се (и тук не сме изненадани), че никога досега не сме били толкова привързани към екраните и безграничния свят зад тях - поведенчески феномен, който немски изследователи определиха за първи път като "онлайн бдителност" в проучване от 2018 г.

Или казано на прост език - всички онези рутинни и специфични действия в поведението ни по отношение на онлайн съдържанието и комуникацията, както и готовността ни да ги използваме постоянно, вече са цял раздел в психологията.

Наскоро излезе още по-задълбочено проучване относно мотивите за този вид наше поведение и въздействието му върху мозъка.

Специалистите обобщиха 3 основни причини: 1) Постоянната мисъл за дигиталното пространство; 2) Автоматичната и почти мигновена нужда да реагираме на различните онлайн известия и 3) Нашата съзнателна, активна тенденция да проверяваме какво се случва с устройствата ни, приложенията и пр.

С други думи: нашите когнитивни ресурси са "разпределени и запазени за онлайн дейности", което ни стресира както директно, така и косвено, особено когато ни се наложи да се справим с различни предизвикателства на живо, от типа на междуличностни конфликти и други проблеми от реалността.

Просто не бива да прекалавяме и с предимствата на виртуалния свят, както с всичко останало, впрочем.