Веднага след като детето започне да говори, родителите се сблъскват с хилядите "защо-та".

Обикновено те са готови за повечето въпроси. Но пък някои са доста неудобни и се задават в най-неочаквания момент.

Естествено, те не трябва да се отклоняват, защото детето активно опознава света и все ще си намери отговора. Затова е по-добре, ако той дойде от родителите. 

"Откъде идват децата?"

Най-добре е да не си измисляме истории за щъркели, защото рискуваме детето ни да бъде осмивано от по-знаещите си връстници, а и да загубим доверието му. Отговорът ни трябва да е честен, но все пак да пропуска някои подробности.

Ако детето е на две или три годинки, можем да му обясним, че се е появило от корема на мама - пораснало е там, а когато му е станало тясно, лекарят му е помогнал да излезе.

На четири-пет години то ще започне да се интересува от това как се е появило в корема. Възможният отговор е: "Когато мама и татко се влюбиха, се прегърнаха силно и станаха едно, а след това татко предаде семето на мама, така че да се появи бебе." Когато детето доближи училищната възраст, може да се добавят и още честни подробности.

"Кого обичаш повече?"

Не трябва да бързаме с отговора, че обичаме всички еднакво. Изравняването може да обиди детето, защото с този въпрос то най-вероятно иска да привлече внимание. По-добре е да обясним, че обичаме всеки по свой начин.

Него, братчето му, баща им, собствената ни майка... Просто всяка любов е различна. Не можем да обичате всички еднакво, защото всеки от нас е специален.

Смърт и загуба

Децата често са изправени пред загубата на своите домашни любимци. Родителите бързат да ги заменят с нови, подобни, за да не забележи детето загубата, но това е грешка.

Децата трябва да преживеят събитието емоционално. Най-добре е да им кажем новината такава, каквато е. Да им обясним, че и на нас ни е трудно. Да поплачем заедно, да се прегърнем, да поговорим и да преживеем това, което се е случило - заедно. Може да направим прощален ритуал и да гледа детски филм по темата.

Вредните навици

Проблемът е по-лесен за предотвратяване, отколкото за решаване. Затова е важно да демотивираме детето за лоши навици. За да направим това, трябва да му обясним и да му покажем какво е отрицателното въздействие на даден лош навик, пише руското издание на Grazia.

Ако става въпрос за пушене, може да покажем снимка на белите дробове на пушач, състоянието на кожата и зъбите. Не трябва да си измисляме истории, да плашим детето, а да разчитаме на факти. И е добре да не забравяме, че освен думите, много важен е и личният пример.