Покорно и работливо, магарето винаги е било част от селския бит. Във фолклора то заема съществено място, а в немалко български народни приказки има магарета. И макар доскоро край селските къщи в района на Гоце Делчев да се виждаха завързани магарета, с годините тенденцията е във все по-малко стопанства да присъства четириногият помощник.

Драстично намалял е броят им, отчитат от организацията за защита на животните "Ветеринари в действие". От десетилетие техни екипи обикалят селата в гоцеделчевския регион и полагат грижи за местните магарета. И ако допреди десет години се е налагало да преглеждат около двеста и петдесет животни, то сега броят е намалял до едва петдесет.

Ветеринарният лекар д-р Константин Антов от "Ветеринари без граници" каза, че по негови наблюдения магарето губи своето значение в селата и тенденцията е към изчезването му като вид в района на Гоце Делчев. Преди години основното препитание на хората тук беше селското стопанство и най-вече тютюнопроизводството. В днешно време повечето хора, които са се занимавали със земеделие са починали, а младите предпочитат да работят в близкия общински център, разказа местният жител Стоян Траянов. Доскоро в Баничан се гледаха над тридесет магарета, сега са едва пет, допълни той.

Стоян е сред малкото хора в селото, които все още отглеждат магарета. И макар неговото да е на преклонна за тези животни възраст - близо тридесет години, той е категоричен, че няма да остави стопанството си без този помощник. "То е сиромашко животно - малко яде, много работи, товарят го, върши хубава работа, но няма вече хора, които да работят на нивите", допълни местният стопанин.

Причините за намаляващата роля и респективно бройка на магаретата са много - както икономически, така и свързани с осъвременяване на селскостопанската работа и по-достъпните вече машини, с които да се обработва земята, посочи д-р Антов. Това поставя магаретата в неблагоприятната ситуация да стават излишни.

За сметка на намаляващия брой магарета в дворовете на хората, създаденият преди пет години приют за тези животни край село Баничан е максимално запълнен. В него се отглеждат шестдесет възрастни животни. Първоначално в приюта се грижат за тридесет, но поради големият интерес се е наложило капацитетът да бъде удвоен.

Тук се отглеждат магаретата, които вече не могат да бъдат в услуга на своите стопани, разказа за БТА д-р Антов. "Това са предимно стари, болни животни, които по една или друга причина вече няма кой да ги гледа и просто, ако не ги вземем ние, най-вероятно ще отидат в някоя кланица за месо", допълни ветеринарният лекар.

Настанените тук магарета са на хора, които са привързани към тях, те ги обичат и искат да са сигурни, че ще доживеят старините си на спокойствие, каза още д-р Антов. Това са животни, вече изкарали по една-две войни в живота си, шегува се ветеринарният лекар.
Условията в приюта са съобразени с нуждите на обитателите. Магаретата са социални животни и имат нужда от компанията на други от техния вид. Тук живеят на групи, което позволява да си намерят другар, разказа лекарят, който се грижи за тях.

Дейността на приюта е насочен към местните стопани, макар че интерес към него има и от по-отдалечени райони. Има случаи, при които стопани водят магаретата си от други населени места, с идеята животното да изживее спокойно старините си като отплата за дългите години покорен труд.

Самата идея на приюта не е да вземем магаретата на хората, посочи д-р Антов. Основната цел на организацията е да помага на стопаните да поддържат магаретата здрави и в добра форма, за да им бъдат от помощ. Когато обаче остареят, приютът е мястото, където да получат заслужена почивка.

Именно заради привързаността на местните хора към магаретата, от "Ветеринари без граници" разработват проекти, с които да се запази значението им в селския бит. От организацията за защита на животните обмислят варианти, в които магарето да бъде полезно за собственика си и отново да се намери приложение работливостта и предаността, с която служи на своя стопанин.