Връзката между децата и животните е наистина специална и, ако си имаме хлапе вкъщи, със сигурност сме се замисляли дали да не му вземем някакъв домашен любимец (ако вече нямаме, разбира се).
А място за чудене няма, защото всяко дете има нужда от свое другарче и учените са категорични за това. "Домашните любимци играят огромна роля в нашия живот и могат да окажат положително въздействие върху психическото и емоционалното здраве на детето", казва клиничният педагог Джина Макдауъл.
Може да останем изненадани, но съществува институт за изследване на връзката между човека и животните. Ето и няколко довода на работещите в него защо да вземем животинка на детето си.
Подобряване на настроението
Вероятно сме забелязали, че на всички снимки с кучета, котки и други животни, децата са все усмихнати до уши. И това не е само за пред камерата. Домашните любимци подобряват настроението, а играта с тях създава положителни емоции, които могат да ни държат и цял ден и помагат да се справим със стреса и тревожността.
Децата се радват на не по-малки емоционални ползи от връзката с животното през годините, в които се формират като личност. Те намират комфорт в присъствието на кучето, котката или зайчето, чувствай се по-спокойни и сигурни в себе си и това подпомага емоционалното изразяване и контрола.
Децата в семейства, в които има куче, са с 23% по-малко затруднения при изразяването на емоции и при социалните взаимодействия. Освен това, е по-малко вероятно да проявят асоциално поведение и да имат проблеми в комуникацията с други деца, сочи проучване. Семейните разходки с кучето също имат добър ефект.
Създаване на навици
Никой не отрича, че е трудно да научиш детето да се облича само сутрин, да си подрежда стаята и да си подготвя домашните без десетки подсещания. А домашният любимец може да ни помогне с тази задача.
Животните разчитат на нас да ги нахраним, изведем или да им изчистим. А това създава чувство на отговорност у децата и се създава определен график, който се следва. Затова трябва да делегираме на хлапето грижите (или поне част от тях) за домашния любимец. Така то ще се чувства по-значимо, а и ще му е по-лесно да си подреди времето спрямо задачките.
Верен приятел
Невинаги е лесно да разберем детето, неговите мисли и чувства. Но в лицето на своя домашен любимец то винаги намира разбиране и подкрепа, без обвинения. А това осигурява чувство за сигурност и премахва тревожността и усещането за самота, предава Huffington Post.
Ако горните редове са ни убедили, че детето ни има нужда от домашен любимец, то не е задължително да ограничаваме избора си само между котка и куче. Можем да се спрем и на зайче, морско свинче, хамстери или папагали.
Важно е да се съобразим с пространството, което разполагаме, както и с времето за грижи, което можем да отделяме. Но каквото и да изберем, ефектът със сигурност няма да закъснее.