Толкова ли сме се оплели в идеологически паяжини, че вече не можем да изгазим от никакъв спор с разумни аргументи, а не с дрънкащи на кухо думи? Да вземем един от последните – да има или да няма новини на турски по Българската национална телевизия.

И този спор протича като наддумване между примитивното скандиране на Боян Расате и витиеватото пустословие на Лютви Местан или техни още по-безлични клонинги. Наслушахме се на надцаквания с етническата карта, призиви за национализъм и зачитане на човешки права, заплахи за претопяване и втвърдяване. Глупости, глупости, глупости.

Разумният въпрос е един-единствен и никой до този момент не е потърсил неговия отговор: има ли нужда от новините на турски език? Гледа ли ги някой, чака ли ги, разчита ли на тях, за да се информира какво се случва в България? За да има право на телевизионен живот, едно предаване трябва да има причина. Единствената смислена причина е да бъде гледано, да е нужно, да отговаря на нечии потребности.

Посещенията ми в села, в които преобладаващо се говори на турски (не много чести, но сигурно по-чести от посещенията на депутати от ДПС по такива села) показва, че никой там пет пари не дава за новините на турски по БНТ. Хората не си зарязват работата посред бял ден, за да седнат за десет минути пред телевизора и да научават какво се случва в България. Те всички имат телевизори. И сателитни антени.

Антените са насочени в една посока. Всички там гледат турски канали. Преди да тръгнат на училище, децата не знаят и дума на български. Други отпадат от училище, но поназнайват. Майките и бащите им работят в чужбина, но не в Турция. А в Германия, в Испания, в Италия. Хората много добре знаят какво се случва с живота в България, защото го живеят. Не се надяват на новини, които за десет минути ще им обяснят собствения им живот.

В съвсем друго положение са образованите, обикновено живеещи по градовете, български турци. Те знаят български много по-добре от много българи. И не разчитат на десетминутни новини. Те следят всяко предаване, коментират тънки детайли от изказванията, хващат още преди да е изречено лицемерието и увъртането, както го правим всички ние. И точно като нас се подиграват на турските сапунки, не защото са турски, а защото са сапунки.

Тогава: за кого (освен за самочувствието на ДПС) са тези новини по БНТ?

Възможно е и да не съм права. Може би по селата, където си общуват на турски, има много хора, които си гледат часовниците и в четири следобед засядат пред телевизора. Те са имали своите причини да не говорят добре български и може би сега се радват на правото си да получават информация от български източник за живота в България. Може би новините на турски ги приобщават към България по начин, по който нищо друго не може да ги приобщи. Може би така правят своя избор за кого да гласуват, да речем?!

Не знам. Знам само, че съдбата на новинарската емисия на турски трябва да се реши практично, извън паяжината от псевдопатриотични и псевтотолерантни словеса.

Знам също така, че ако образователната система продължава да е сляпа и глуха за увеличаващия се брой деца от турски и ромски семейства, които са слепи и глухи за българския език, в един момент ще престанем да се чудим какво да правим с десетте минути новини. Защото тогава ще има все повече хора, които не говорят български и съответно ще има нужда от далеч по-дълги предавания, и то на поне още един език – ромски.

А дотогава ще са се случили и някои непоправими неща с българския език. Сега турският език присъства в чист вид за десет минути на екрана. Само че ако съберем всички секунди, в които смешни чуждици без никакво разумно основание заместват/убиват българските думи, ще се окаже, че българският език изчезва за много повече от десет минути от екрана.

Дали някой има нужда от новините на турски, дали българският език не изчезва по съвсем различни причини от десетте минути на турски – това трябва да се проучва, да се изследва, да се анализира. Драги патриоти, направете си малко повече труд от това да скандирате.

автор : Веселина Седларска, Новинар