Учени, използващи космическия телескоп Хъбъл на НАСА, са открили доказателства, че планета, обикаляща около далечна звезда, може да е загубила атмосферата си, но да е получила втора чрез вулканична активност. Тази екзопланета обикаля около червеното джудже Gliese 1132, на около 41 светлинни години от Земята. 

Предполага се, че планетата GJ 1132 b, е била първоначално газообразен свят с дебела водородна атмосфера и няколко пъти по-голям от земния диаметър - т. нар. "суб-Нептун". Планетата бързо е загубила своята първична атмосфера на водород и хелий поради интензивното излъчване на горещата млада звезда, която обикаля. За кратък период от време останала до голо ядро с размерите на Земята. Тогава нещата станали интересни, разказва НАСА.

За изненада на астрономите Хъбъл наблюдава атмосфера, която според тяхната теория е "вторична атмосфера". Въз основа на комбинация от преки наблюдения и заключения чрез компютърно моделиране, екипът съобщава, че атмосферата се състои от молекулен водород, циановодород, метан и съдържа аерозолна мъгла. Моделирането предполага, че аерозолната мъгла се базира на фотохимично произведени въглеводороди, подобни на смога на Земята.

Учените интерпретират сегашния атмосферен водород в GJ 1132 b като водород от първоначалната атмосфера, който се е абсорбирал в разтопената мантия на планетата и сега бавно се отделя чрез вулканични процеси, като образува нова атмосфера. Счита се, че атмосферата, която виждаме днес, непрекъснато се попълва и балансира водорода, излизащ в космоса.

"Това е изключително вълнуващо, защото вярваме, че атмосферата, която виждаме сега, е регенерирана, така че може да е вторична атмосфера", казва съавторът на изследването Раиса Естрела от Лабораторията за реактивни двигатели (JPL) на НАСА в Пасадена, Калифорния. "Първо си помислихме, че тези силно облъчени планети могат да бъдат доста скучни, защото вярвахме, че те са загубили атмосферата си. Но разгледахме съществуващите наблюдения на тази планета с Хъбъл и си казахме: О, не, там има атмосфера."

Към днешна дата GJ 1132 b е най-подобната на Земята екзопланета, която има атмосфера. И двете имат еднаква плътност, размер и възраст - около 4,5 милиарда години. И двете в началото са имали атмосфера, доминирана от водород, и двете са били горещи, преди да изстинат. Също така изследователите предполагат, че GJ 1132 b и Земята имат еднакво атмосферно налягане на повърхността.

Но двете планети имат коренно различна история на формиране. Смята се, че Земята не е оцеляло ядро ​​на суб-Нептун. И Земята обикаля на удобно разстояние от нашето Слънце. GJ 1132 b е толкова близо до своята звезда червено джудже, че успява да я обиколи за ден и половина. Тази изключителна близост поддържа GJ 1132 b през цялото време с едно и също полукълбо, обърнато към звездата - точно както нашата Луна държи едно полукълбо постоянно обърнато към Земята.

"Въпросът е, какво поддържа мантията достатъчно гореща, за да остане течна и да захранва вулканизма?", пита Суейн. "Тази система е специална, защото има възможност за доста приливно нагряване."

Приливното нагряване е явление, което възниква, когато енергията от въртенето се разпръсква като топлина вътре в планетата. GJ 1132 b е в елиптична орбита и приливните сили, действащи върху планетата, са най-силни, когато е най-близо или най-отдалечена от звездата си. Гравитацията на поне още една планета в системата на тази звезда също притегля планетата.