На 21 март покрай Земята ще премине най-големият астероид, който ще се доближи до планетата за годината, съобщи преди дни НАСА. Той ще се движи със скорост от 124 000 километра в час и на разстояние, равняващо се на пет пъти това между Земята и Луната.
Астероидът 2001 FO32 е с размери около половин километър и ще премине около 18:03 ч. българско време, уточни пред БТА Пенчо Маркишки от катедра "Астрономия" във Физическия факултет на Софийски университет "Св.Климент Охридски" и физик от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория на БАН. Скоростта му спрямо Земята е 34.4 км в секунда, като обикновено повечето близко преминаващи астероиди са с относителни скорости 7 - 13 км/секунда.
"Космическа скала с размери половин километър, от разстояние 2 млн. км, няма как да се види с невъоръжено око", уточнява Маркишки. Той пояснява, че обикновено тези обекти се наблюдават фотографски, като с добър любителски телескоп би могъл да бъде заснет във вид на преместваща се малка точица на фона на звездите. "Но това общо взето не е атрактивна снимка - като например монтажите от холивудските филми", казва Маркишки.
Много по-близо до Земята в 06:47 ч. българско време на 16 март премина друг астероид - 2021 EQ3 с размери между 16 и 36 метра, посочва физикът и уточнява, че близките преминавания на астероиди не са голяма рядкост.
Маркишки е автор на книгата "Гид на любителя астроном", която помага на всеки желаещ да се подготви за астрономическите събития през годината и да се запознае с тънкостите на любителската астрономия. Справочникът, който се издава от три години, съдържа информация за предстоящите през годината по-забележителни астрономически явления, като е отделено повече внимание на условията за тяхното наблюдение от България.
Книгата се разпространява безплатно и е достъпна и онлайн на сайта на Физическия факултет на СУ. "Мога уверено да кажа, че това четиво се посреща с интерес не само от студенти, ученици от горните курсове на различни средни училища и от любителите астрономи, но и от широк кръг читатели, проявяващи известно любопитство към астрономията и към астрономическия инструментариум, използван в обсерваториите. Днес астрономите любители често използват електронно управляеми телескопи с добро качество на оптиката, за разлика от времето, когато аз избрах това хоби - 80-те години на миналия век. Тогава любителите често си правеха нужната им техника самоделно, хвърляйки много усилия, средства и време, докато постигнат първите си резултати", каза авторът за БТА.
По онова време, докато събира сведения за методиката на заснемане и обработка на изображения на астрономически обекти, у него се заражда идеята да систематизира десетките записки от кръжоците по фотография.
"Постепенно тези записки, обогатени със съвети и методики за работа от ценни книги, със схеми, чертежи и таблици, се превърнаха в стойностни материали, които след нужната обработка можеха да бъдат полезни на следващите поколения астролюбители. За мен бе важно да избера подхода, чрез който да поднеса тази информация - освен максимално достъпният език, към който винаги съм се придържал, трябваше да систематизирам информацията и по важност", обяснява Маркишки.
Според него съвременните любители астрономи разполагат с необятна информация, достъпна онлайн, но точно това може да ги обърка и дори да навреди на интереса им. "Начинаещият астролюбител трудно може да се ориентира в нея - да отсее най-важното от не чак толкова потребното и да си състави ефективна методика за самообучение. Често например начинаещият избира да се задълбочи в технически подробности за сметка на теоретичната подготовка, забравяйки, че астрономията е точна наука и суетенето около техниката няма да го направи добър астроном. И тук идва важната роля на учителя, на учебниците и на различните други помощни средства за обучение, които трябва да поднасят добре балансирана информация към обучаващия се, за да се изгради у него по-широк поглед върху тази вълнуваща наука, считана за една от най-древните", аргументира се специалистът.
Той е категоричен, че за най-атрактивни астрономически явления се считат слънчевите и лунните затъмнения. През 2021 г. ще има четири затъмнения - две лунни и две слънчеви, но нито едно от тях няма да може да се наблюдава от България. Пълното лунно затъмнение на 26 май ще е видимо от Тихоокеанския регион, оттам ще може да се наблюдава и частичното лунно затъмнение на 19 ноември 2021 г. На 10 юни от Северна Канада - о. Елсмиър, от Гренландия и Източна Русия пък ще може да се види пръстеновидно слънчево затъмнение.
Българите в антарктическата база на СУ на остров Ливингстън обаче ще имат шанс да наблюдават на 4 декември пълно слънчево затъмнение, което ще е видимо само от Антарктика. "То ще се наблюдава като частично слънчево затъмнение с 95% покритие на слънчевия диск от Луната, от българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън", уточнява Маркишки.
От по-забележителните явления от България тази година ще можем "удобно да наблюдаваме максимума на метеорния поток Персеиди в нощта на 12 срещу 13 август 2021 (около полунощ) - с активност около 100 метеора за час. Добри ще са условията за наблюдение и на максимума на втория най-активен метеорен поток в годината - Геминиди на 14 декември преди разсъмване, чиято активност е от същия порядък", казва физикът.
Той уточнява, че в ясните вечери до края на зимата и през пролетта ще може да се наблюдава планетата Марс, която сега е лесно видима в съзвездието Бик (Телец). През летните и есенните месеци ще могат да се наблюдават удобно планетите Венера (като Вечерница), Юпитер и Сатурн - веднага след свечеряване, в посока юг - югозапад.
Маркишки държи да обърне внимание не само на любителите астрономи, че планетите от Меркурий до Сатурн включително са достъпни за наблюдение с невъоръжено око, във вид на ярки звездоподобни обекти. "Тъкмо затова тези планети са известни още от древността. Телескоп с увеличение поне 80-100 пътиа ни е нужен, когато искаме да направим детайлни наблюдения на планетите - например да разгледаме ивиците на облачните системи в атмосферата на Юпитер и неговите 4 най-ярки Галилееви спътника, или пръстенът на Сатурн, фазите на Венера, материците и белите полярни шапки на Марс, или кратерите по Луната", съветва астрономът.
