Сравнително изследване на ефекта от едногодишния полет на астронавта Скот Кели и на маратонското плуване на спортиста Беноа Льоком показа, че продължителният престой в космоса и продължителното плуване свиват сърцето, съобщи BBC.

И при двата вида дейности няма обичайното натоварване на сърцето в условия на гравитация. Затова органът атрофира.

Движението не е било достатъчно и в двата случая за противодействане на промените в сърцето.

Изследването е ръководено от д-р Бенджамин Лавин, професор по вътрешна медицина в медицинския център към Тексаския университет в Далас.

Резултатите са публикувани в сп. "Съркюлейшън". Те важат за много дълго пътуване в космоса, каквото ще е планираното от НАСА до Марс през следващите десетилетия.

Мисията на Скот Кели на Международната космическа станция продължи 340 дена именно за да могат учените да изследват ефекта от дългия полет в космоса върху човешкото тяло.

Беноа Льоком направи опит да прекоси с плуване Тихия океан през 2018 г., като потегли на 5 юни. След 2821 км и 159 дни той се отказа.

Плуването за дълги периоди също променя натоварването на сърцето, защото тялото е в хоризонтално положение, а не вертикално. Той е плувал средно 5,8 часа дневно и е спал по около осем часа, което съответства на хоризонтално положение.

Загубата на маса в лявата камера на сърцето на Льоком за пет месеца плуване е 20-25%. За Скот Кели тя е 19% и 27% загуба на маса за година.

Спортуването обаче противодейства на процеса на намаляването на масата в космоса. Астронавтите спазват строга програма за гимнастика за да бъде ограничена загубата на мускулна и костна маса. Тези упражнения обаче не са били достатъчни, за да бъде предотвратена атрофията на сърцето на Скот Кели.

Промените в сърцето не са били трайни и органите и на двамата са се върнали към нормалното.

Двете камери на сърцето се разширяват в космоса. Това може да доведе до атриална фибрилация - ускорено и нередовно биене на сърцето. Това може да увеличи риска от сърдечносъдов инцидент.