Беки Андерсън предава на живо от студиото на CNN в Абу Даби, Обединени арабски емирства: Благодаря Ви, че сте с нас като част от виртуалните Пролетни срещи на МВФ. За мен е огромно удоволствие, че към нас се присъединява Кристалина Георгиева, Управляващ директор на Международния валутен фонд, която е натоварена с отговорността за разходването на бюджет на стойност над един трилион долара, с който организацията разполага, за да даде тласък на дневен ред, който поставя по-силен акцент върху климата.

Приветствам с добре дошъл и Джон Кери, Специален пратеник за климата на САЩ.

Кристалина, в миналото МВФ е обвиняван, че не прави достатъчно за смекчаване на рисковете от изменението на климата, на които са изложени държавите членки на организацията. Каква е позицията на Фонда в момента?

Кристалина Георгиева: Изменението на климата е нарастващ риск за макроикономическата и финансовата стабилност, но същевременно действията в областта на климата и инвестициите в чисти технологии и климатична устойчивост генерират зелен растеж и зелени работни места. Стабилността, заетостта и растежът са в основата на мисията ни в МВФ. Тъкмо поради тази причината климатът е част от нашата институционална ДНК и в основата на работата ни и дискусиите относно политиките, които водим с държавите членки. Анализираме как те биха могли да бъдат по-успешни в стратегиите си за смекчаване и адаптиране към изменението на климата. Като част от прегледа на финансовата стабилност, измерваме свързаните с климата рискове в тази област и предприемаме действия, подкрепени от данни, които са в основата на всяка добра политика. За мен е чест да ръководя организацията в този толкова важен момент.

Джон Кери: Вече наблюдаваме движение на пазара. Движение, което го отдалечава от въглищната индустрия и го доближава до алтернативната устойчива енергия. Мнозина се ориентират към нови продукти и технологии, независимо дали става дума за зелен или син водород или за алтернативни горива. Извън това и независимо дали говорим за системи за периодично съхранение на енергия, които ще променят радикално навлизането на нови енергийни технологии, съществуват многобройни възможности да отговорим на това предизвикателство ... Трябва да впрегнем цялата си енергия в това начинание. Необходимо е както преференциално, така и традиционно финансиране за търговски инвестиции. Ще работим усилено в тази посока. Съвсем скоро президентът Байдън ще бъде домакин на среща на върха, която ще събере на едно място световните лидери в опит за формулиране на по-амбициозни цели в световен план. Дълбоко убедени сме, че това ще е най-голямата икономическа трансформация от ерата на индустриалната революция.

Кристалина Георгиева: Заключението ни въз основа на направения анализ е, че за да ускорим прехода към нисковъглеродна икономика трябва да се опрем на три стълба. Първият е да определим цената на въглерода и да дадем прогнозни насоки на потребителите и компаниите за начина, по който тази цена ще расте в бъдеще. В момента правилното ценообразуване е факт по отношение на едва 23 процента от общото количество въглеродни емисии. До миналата година това важеше само за 17 процента от емисиите. Така че бележим напредък, но все още сме твърде далеч от целта, която трябва да постигнем до 2030 г. Днес средната цена на въглерода е само два долара за тон. До 2030 г. тя трябва да се повиши до 75 долара за тон, ако сме сериозни в намерението си да дадем мощен тласък на тази бърза трансформация. В рамките на зеления преход ще бъде необходимо да осигурим финансиране за публични инвестиции в зелена инфраструктура. Ако днес започнем да заделяме пет процента от БВП и да ги инвестираме в тази критично важна трансформация, ще генерираме 0.7 процента по-висок растеж на годишна база. С други думи, през следващите 15 години тази инвестиция ще се възвърне многократно, създавайки в нетно изражение поне 12 милиона работни места. Ние можем да подкрепим страните в този момент на смяна на курса. Но има и трети стълб и той е от изключителна важност. Необходимо да смекчим въздействието върху хората, които в момента работят в икономически сектори с високи емисии на въглерод, миньорите, за да не ги изключим от справедливия преход и да им предложим нови възможности за заетост и преквалификация. Това изисква решителни действия от страна на цялото общество. Така че ако повишим приходите чрез цената на въглерода, средствата трябва да се използват за смекчаване на въздействието. И това е не само напълно постижимо, но и задължително.

Изключително важно е да си даваме сметка, че справянето с кризата, породена от изменението на климата, означава действия за смекчаване на въздействието и намаляване на емисиите, но също така за адаптиране към промените. Трябва да предприемем тези действия паралелно и в движение. За съжаление сте права, казвайки че много държави имат малък или почти никакъв принос за възникването на този проблем, но въпреки това са принудени да се справят с последствията от него. Именно поради тази причина е толкова важно богатите страни да изпълнят ангажимента си за подкрепа на развиващите се страни в размер на сто милиарда долара годишно до 2030 г. за ускоряване на прехода към нисковъглеродна икономика и адаптиране към изменението на климата. За нас в МВФ това означава, че търсим начини да помогнем на тези страни. Всъщност основният акцент в работата ни са стратегиите за адаптиране. Какво може да се направи, за да се гарантира, че страните разполагат с необходимите финансови буфери? Това са резервите, които ще им предоставят възможност да инвестират в устойчивост в ситуация, в която икономиките им бъдат засегнати от сътресения. За щастие голяма част от инвестициите в адаптиране са отлична новина за самата икономика, независимо дали става дума за повторно залесяване, възстановяване на мангрови гори или възстановяване на плодородието на земята - всяка от тези дейности създава работни места и възможности, които подпомагат местната икономика. И, Беки, ако има нещо, което ме тревожи в тази пандемия, това е обстоятелството, че държавите излизат от кризата и икономиките се възстановяват на различна скорост. По-богатите страни имат по-добър достъп до ваксини, по-голям финансов капацитет да подкрепят своите граждани и фирмите. Тези страни излизат от кризата по-бързо, докато по-бедните държави срещат затруднения с ваксинирането на населението и други действия. Много важно е да не допуснем друго разминаване в бъдеще, при което богатите държави ще ускорят прехода си към новата икономика на климата, а по-бедните страни ще изостанат. Международните финансови институции имат огромна роля в този процес - пряко чрез финансирането, което предоставят, и непряко чрез застъпничество за подкрепа за най-уязвимите.

Водим разговори с нашите държави членки относно ново разпределение на резервните активи на МВФ. Това разпределение се нарича "Специални права на тираж". Всяка от страните ще има достъп до безлихвени заемни средства в общ размер на 650 милиарда долара за повишаване на своите резерви и откриване на фискално пространство за предприемане на необходимите мерки за справяне с пандемията и нейното въздействие, но също така за необходимите инвестиции за трансформиране на икономиката, цифровизация, инвестиции в човешкия капитал и в нисковъглеродно и устойчиво на климата бъдеще.

В продължение на 75 години от създаването си до днес МВФ е институцията, която измерва пулса на националните икономики и на световната икономика като цяло. Всяка година работим с всяка от нашите 190 държави членки, анализирайки водените от тях политики, областите, в които е необходимо подобрение и действията, които следва да преустановят. В момента сме в процес на интегриране на действията по смекчаване на въздействието и адаптиране в рамките на този политически диалог, поставяйки по-силен акцент върху действия по смекчаване в страните с високи въглеродни емисии и съответно върху адаптирането в най-уязвимите страни. Така че в бъдеще климатът ще бъде компонент на анализа на икономическото представяне, който правим. Този процес вече е в ход и е наистина удивително колко силен е интересът от страна на членовете ни към ускоряване на работата в област, която разпознават като критично важна за успешното развитие на техните икономики и благоденствието на техните граждани.

Джон Кери: Мината година бяха регистрирани най-горещият ден в историята на човечеството, както и най-горещата седмица, най-горещият месец и най-горещата година в историята на човечеството. Нима все още има хора, които не разбират това? Посланието е съвършено ясно. Науката ни казва, че глобалното затопляне е факт. Доказателствата сочат това. Щетите, пожарите, свлачищата, наводненията. Не можем да си позволим бездействие. Можем да избегнем най-тежките последици, но няма да избегнем всички последици. В момента вече разходване милиарди от приходите от джоба на данъкоплатците, само за да отстраним последиците от тежката криза, чиито последици трябва да смекчаваме, за да изпреварим кривата и да покрием цената на адаптирането, т.е. правим всичко необходимо и логично за изграждането на трайна устойчивост. Необходимо е, обаче, да се съсредоточим и върху изграждането на новата икономика, която ще предложи допълнителни работни места, по-добро здравеопазване, ще намали заболеваемостта от рак, особено вследствие на замърсяването на въздуха, и броя на детските хоспитализации, поради астматични заболявания вследствие на замърсяването на околната среда. Не по-малко важни са прогнозите на военните специалисти, според които тези действия ще повишат сигурността на нацията ни и световната сигурност в резултат на намаляването на усилващия ефект на потенциалните конфликти в света. Правилният избор е очевиден.

Кристалина Георгиева: Тази пандемия ни показа ясно, че сме уязвими на сътресения. Показа ни и какво бъдеще ни чака в един по-уязвим на сътресения свят. За да изградим устойчивост спрямо такива сътресения, трябва да инвестираме в хората - в тяхното здраве и образование, в тяхната закрила в трудни моменти и в тяхната устойчивост. Трябва да инвестираме в бъдещето по начин, който гарантира устойчивост на природата. И разбира се трябва да продължим да инвестираме в устойчивост на икономиката. Всички заедно сме изправени пред това предизвикателство. И трябва да работим заедно, за да изградим по-устойчив свят.