Кой ще управлява България след изборите ще е водеща(та) тема в следващите седмици, но процесите в Европа и света са такива, че в обозримо бъдеще не би трябвало да е така.
Причината е, че в следващите 20 години отношенията между обществата и техните правителства във всички части на планетата ще са все по-разочароващи. В същото време хората ще бъдат овластявани все повече от технологии, групови идентичности и публично-частни партньорства. С течение на времето тази динамика може да отвори вратата към чувствителни промени в начина, по който хората се управляват и самоуправляват.
Заключението е едно от основните в най-новия доклад "Глобални тенденции 2040", публикуван от Съвета на американското национално разузнаване (NIC) - структурата, занимаваща се със средносрочни и дългосрочни анализи и прогнози на общността на разузнавателните агенции на САЩ.
Това е седмото издание на документа, който се разпространява веднъж на четири години. В този от 2017 г., например, се допускаше пандемия през 2023 г. с прекъсване на глобалната търговия и пътувания, макар че сега авторите казват, че разузнаването не било предвидило появата на COVID-19.
Текстът, заемащ близо 150 страници, има за основна цел да посочи структурните сили, оформящи обозримото бъдеще, как те си взаимодействат, за да очертаят тенденции, както и да предупреди за източници на несигурност, благодарение на които се изброяват 5 възможни сценария за света през 240 г. Тези сценарии не са прогноза, предупреждават авторите, а опит да се представи набор от вероятности и да се стимулира проучване на разнообразни комбинации между структурни сили, нови процеси и неясни фактори.
"Намерението ни е не да правим конкретно предвиждане, а да помогнем на политиците и гражданите да се подготвят за различни варианти, които може да се развият в бъдеще", пишат авторите.
Казано накратко, "Глобални тенденции 2040" не е приятно четиво, ако сте политически лидер или дипломат или се каните да станете такъв в следващите години, коментира BBC.
"Населението разполага с все повече средства за натиск и изисква все повече, поради което правителствата са под растящ натиск от нови предизвикателства и все по-ограничени ресурси", пише в доклада.
"На държавно ниво отношенията между обществата и техните правителства във всеки регион вероятно ще са под постоянен и непрекъснат натиск и напрежение поради растящото разминаване между това, което хората искат и това, какво могат да им предоставят властите. (...) Тази разширяваща се дистанция може да доведе до повече политическа нестабилност, ерозиране на демокрацията и разширяваща се роля на алтернативни източници на управление."
Най-оптимистичният от петте сценария е наречен "ренесанс на демокрациите". Според него демократичните правителства ще докажат, че по-добре могат да стимулират научните разследвания и технологични иновации, както и да катализират икономически бум. Така те ще могат да се справят с вътрешния стрес и да противостоят на международните си съперници. Авторитарни страни като Китай и Русия - ако запазят сегашния си вид - няма да успеят да догонят и поведат тези процеси, защото системите им са изградени така, че в крайна сметка сдържат или дори потискат изобретателността и иновациите.
Най-песимистичният сценарий - "трагедия и мобилизация", описва как COVID-19 и глобалното затопляне съсипват глобалните хранителни вериги и водят до безредици и бунтове или дори до разпадане на държавността. Разнообразието в капацитета на държавите, идеологиите и опитът в мобилизиране на населението ще диктуват как и кога недоволството избухва в политическо насилие. Към 2040 г. след вълна от глад по света глобална коалиция, предвождана от ЕС и Китай с участие на неправителствени организации и реформирани из основи международни институции, извършват дълбоки промени за овладяване на първите последици от климатична катастрофа.
Няколко са структурните сили, от които зависи в коя посока ще поемат събитията, но авторите на първо място поставят демографията. Увеличаването на човечеството се забавя и светът бързо застарява, което означава не само че икономиките на много страни просто няма да постигнат растеж към по-добър живот. Там няма да може да се поддържат вече постигнатите нива на образование, здравеопазване и стандарт на живот в домакинствата.
Следват климатичните промени и в доклада се казва, че реалното им усещане от хората под фомата на екстремни явления като бури, суши и наводнения, покачващи се температури, топящи се ледници и ледени шапки по полюсите и повишаване на морското равнище ще стане особено видимо през 30-те години.
В икономиката с променящи се начини на работа и продължаващ възход на цифровите корпорации ще живеем в свят на правителства с ограничени възможности да маневрират заради натрупани дългове, принуда да въвеждат рестрикции и протекционизъм, както и да се нагаждат към променящата се търговия. Но, смятат в американското разузнаване, след две десетилетия, макар и при изострено съперничество между САЩ и Китай, азиатският лидер, както и по принцип икономиките от този континент, няма да станат световни лидери. Причината е, че те имат много да догонват развитите икономики по отношение на производителността.
Четвъртата сила е ускоряващото се темпо на технологични промени със съпровождащи дълбоки промени в начина на живот, организация и битка за глобално превъзходство. Не милиарди, а трилиони устройства може да се окажат включени в т.нар интернет на нещата, а за всички предстои ново разбиране за личното пространство, правата и сигурността.
Една от последиците от действието на тези сили е растящият проблем с оформянето на относително големи части в обществата, които се чувстват несигурни, с неясно бъдеще, разочаровани и без доверие към институциите и правителствата, които смятат за корумпирани и неефективни, се казва в доклада. Много хора гравитират към групи, които са им познати или такива със сходен начин на мислене.
Търсенето по този начин на сигурност и някаква общност всъщност подсилва идентичности на етническа, религиозна и културна основа, както и такива около определени каузи и интереси. Тези групи, които не са само национални, стават все по-гласовити и враждуват помежду си, създавайки какафония от често напълно противоположни възгледи, цели и вярвания, а това създава разломи и нестабилност в държавите.