Столичната следователка Радиана Абдулова осъди ГДБОП и прокуратурата да ѝ платят общо 27 000 лева обезщетение за вреди от незаконно подслушване, съобщи "Лекс".

Преди две години Абдулова предяви искове за по 70 000 лева срещу ГДБОП, прокуратурата и ДАНС, след като научи от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС), че е била подслушвана незаконно.

Това се е случвало няколко пъти през 2011 г., 2012 г. и 2014 г., като от делото, което тя заведе в Софийския градски съд (СГС), става ясно, че е била разследвана за престъпления срещу правосъдието и корупция. Според тогавашните данни на ГДБОП Абдулова водела разследване в интерес на заможен бизнесмен от Пазарджик. Искането на антимафиотите било за подслушване заради данни за подкуп, но все още нямало образувано дори досъдебно производство срещу следователката. Освен това искането било отправено до Софийския окръжен съд, който през август 2011 г. разрешил прилагане на СРС първо за 60 дни, а след това за още 120 дни.

На следващата година започнало разследване и тогава вече и градската прокуратура поискала разрешение за подслушване, но не от Софийския градски съд, а отново от окръжния. Абдулова отново била следена за 60 дни, като след това председателят на Софийския окръжен съд е разрешил да бъде следена със СРС за още 120 дни, като и в двата случая били изготвени протоколи за веществени доказателствени средства.

През 2014 г. и градският съд дал разрешения за ползване на СРС срещу нея, но вече по искания на ДАНС, като всяко било отново за по 60 дни. От агенцията след това уведомили Специализираната прокуратура за резултатите от разследването, която отказала да образува досъдебно производство, защото нямало данни за организирана престъпна група или други престъпления, подсъдни на спецсъда.

В решението на СГС съдия Радост Бошнакова пише, че исканията на прокуратурата и ГДБОП не е трябвало да бъдат отправени до Софийския окръжен съд и председателят му не е трябвало да разрешава използването на СРС, защото не е бил компетентен да го направи.

В него се казва още, че първото разрешение е дадено преди да е образувано досъдебното производство, а исканията на прокуратурата са след като вече е образувано, което предполага различен ред за използване на СРС и компетентност на различни институции.

В искането на директора на ГДБОП обаче е било посочено, че преписката е за възможно участие на Абдулова в подкуп в качеството ѝ на следовател, което означава, че подсъдността би била на градския съд. Така, на шефа на окръжния съд е трябвало да е ясно от тази информация, че не той, а председателят на СГС е трябвало да прецени дали да разреши използването на специални разузнавателни средства.

Същото нарушение съдът констатира и по отношение на исканията на прокуратурата, които отново е трябвало да бъдат адресирани до градския, а не до окръжния съд, но то не е единствено. Тъй като Абдулова вече е била следена за максимално допустимия срок от 6 месеца след исканията на ГДБОП, то последващото подслушване за същото разследване, макар вече по искане на прокуратурата, според съда е заобикаляне на Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС).

Според съда обаче остава недоказано дали е незаконно и подслушването на Абдулова по искане на ДАНС. Причината е, че от агенцията не са изпратили исканията, за да бъдат проверени, нито били налични и разрешенията. Така СГС не е разбрал дали искането за подслушване е за същите престъпления, разследвани преди това от ГДБОП и прокуратурата.

В решението на СГС се казва, че след като срещу Абдулова са използвани незаконно специални разузнавателни средства, то неизбежно е претъпяла и морални вреди, след като са били нарушени правата ѝ, свързани с неприкосновеност на личността, жилището, свобода и тайната на кореспонденцията.

"Изводът на съда за незаконосъобразно използване спрямо ищеца на СРС обуславя и извод за претърпени такива неимуществени вреди, които в случая за ищеца Радиана Абдулова се изразяват в негативни субективни усещания на омерзение, стрес и напрежение, включително и от последвалото поведение на недоверие от колеги и административно ръководство", пише съдия Бошнакова.

Съдът обръща внимание и на обстоятелството, че разследването срещу Абдулова е в областта на нейната професия.

"И доколкото изискванията на обществото към съдии, прокурори и следователи за почтеност и спазване на законите са изключително завишени, следва да се приеме, че действията на ответниците имат по-силно негативно отражение в неимуществената сфера на ищеца", пише съдът и решава да осъди ГДБОП да плати 12 000 лв. обезщетение на Абдулова, а прокуратурата - 15000 лв. Решението обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.

В края на миналата година Върховният административен съд (ВАС) отмени наказание на Радиана Абдулова за това, че системно пиела през работното си време.

Прокурорската колегия ѝ беше наложила "забележка", след като се довери на четирима свидетели, които заявили, че са виждали Абдулова в неадекватно състояние и предполагали, че това се дължи на употребата на алкохол. Според свидетелите следователката миришела на алкохол, имала завален говор, треперещи ръце, отпуснатост на тялото, залитала, подпирала се и падала.

Самата Абдулова пък е казала, че има здравословни проблеми, заради които приема лекарства, които водят до световъртежи и заради това състоянието ѝ било неадекватно.

До дисциплинарката срещу нея се стигна след предложение на градския прокурор на София. Според шефа на СГП поведението на Абдулова довело до "компрометиране на честта на магистрата в професията и обществото като деянието е системно и доказано противоправно", като така е нарушила етичния кодекс, правилата за работа и е уронила престижа на съдебната власт.

Следователката обжалва решението на прокурорската колегия, а ВАС отмени наказанието ѝ поради недоказаност. Според съда единствените доказателства са от показанията на свидетелите, което предполага само техни лични възприятия, неподкрепени от никаква медицинска документация. Върховните съдии отбелязаха още, че за да бъде едно нарушение доказано, трябва да се установи от фактическа страна наличието на деяние, да се докаже неговата противоправност, както и дали е налице вина на съответния магистрат, има ли умисъл или не, да се установи вредата и дали е налице причинна връзка между деянието и резултата.

Решението обаче не е окончателно и предстои произнасяне на петчленен състав на ВАС.