Всички законодателни разпоредби, които разрешават на партиите да получават дарения без лимит от фирми, противоречат на основния закон, реши Конституционният съд. 

"Финансирането на партиите от юридически лица и еднолични търговци при сега предвидените в закона ограничения е в несъответствие с конституционно допустимото", е записано в решението на КС, прието единодушно днес. Делото бе образувано по жалба на президента Румен Радев  през 2019 г. заради разпоредбите в Закона за политическите партии, които регулират финансирането им.

Промените бяха направени от 44-ото Народно събрание, като депутатите първо приеха цената на един глас да стане един лев, а след това въведоха и безлимитното даряване. Впоследствие цената на глас стана 8 лв., но текстът за дарения без ограничение остана.

Конституционните съдии не се обявяват срещу даренията, но смятат, че това трябва да става при условия на справедлива конкуренция и да гарантира независимостта на партиите от частни интереси.  

"Със законовото регулиране, предвидено в чл. 11, ал. 3 от Конституцията, се преследват две основни цели. На първо място, законът следва да гарантира, че политическите партии остават независими както от държавата, така и от частни интереси. На второ място, законът трябва да създаде условия за справедлива конкуренция на политически възгледи и програми между партиите, включително и като чрез ясни правила определи условията за тяхното финансиране. Тези цели не могат да бъдат постигнати, ако държавата не участва във финансирането на политически партии, които след участие в изборите, са спечелили определена политическа подкрепа. Условията и размерите за това публично финансиране трябва да бъдат изчерпателно уредени в закона и да съдържат гаранции за равнопоставеността на тези партии", се казва в решението на КС.

Магистратите напомнят, че „наличието на необходимите финансови средства е предпоставка за осъществяване на дейността на всяка политическа партия в ролята ѝ на посредник между гражданите и публичната власт. Това придава важно значение на правилата за партийното финансиране, както и на публичността и контрола над средствата, с които партиите финансират своята дейност и предизборните си кампании". 

В Закона за политическите партии и в Изборния кодекс обаче няма таван за размера на даренията. Има само ограничение политическите формации да не получават пари от юридически лица и от еднолични търговци с просрочени публични задължения или регистрирани в офшорки. 

„Системата на финансиране на политическите партии не може да не се съобразява с конституционните принципи, които налагат определени ограничения върху нея. Държавната власт произтича от гражданите и може да се осъществява само в техен интерес. Казано общо, ограниченията трябва да бранят от изкривяване отношението „гражданин – партия – държавна власт“, пишат от КС.

Но финансирането на партиите при единствени изисквания фирмите да не дължат данъци и осигуровки и да не са регистрирани в офшорни зони, не съответства на конституционно допустимото.

Освен това законът позволява неограничени частни дарения за партиите от юридически лица и еднолични търговци.

"Допълването на публичното финансиране при равни за всички политически партии условия с частно финансиране, което е избирателно и без пределен размер, поставя политическия плурализъм под заплаха", обясняват още от КС.

В решението си КС констатира, че разпоредбата от ЗПП (чл. 21), която в момента гласи: „Дейността на политическите партии може да се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия“, противоречи на Конституцията.

Проблемът е в израза "може да", с добавянето на който законът вече не създава императив държавата да финансира политическите партии, а установява това като правна възможност.

"По този начин се поражда риск за политическите партии да бъдат поставени в обективна невъзможност да съществуват и да изпълняват функцията си на посредник между гражданското общество и органите на публична власт. Конституционно задължение на държавата е да създава условия за демократичен политически живот, основан върху принципа на политическия плурализъм. Имущественото състояние на партиите не може да се превръща в препятствие за изразяване политическата воля на гражданите", заявяват конституционните съдии.

Те са категорични, че субсидията е задължение на държавата, а не просто възможност, а определянето на конкретния размер на публичното финансиране е изцяло в компетентността на Народното събрание.

Решението на КС влиза в сила три дни след обнародването му в Държавен вестник.