Вкусните готови храни, които ни карат да се чувстваме по-добре сериозно предизвикателство за поддържането на теглото. Средата, изпълнена с изкушения, ни кара да правим доста предвидими грешки в преценките си. Тези когнитивни изкривявания водят до преяждане, трупане на тегло и затлъстяване. Ако познаваме начина, по който собственото ни мислене ни подвежда, по-лесно можем да се борим с излишните килограми.

1. Изкушения

Някои храни ни провокират да ядем дори при липса на глад. Например миризмата на печени бисквити ни кара да ни се ядат бисквити. Обещаващи резултати в случая дава т.нар. Терапия с излагане на хранителни стимули, която цели да разруши връзката между стимулите, които получаваме от храната и преяждането. Тя се състои в това често и продължително да се излагаме на хранителните изкушения, без да ядем, за да прекъснем връзката между стимул и реакция.

2. Изкривяване на вниманието

Прекомерното внимание, което насочваме към силно възнаграждаващите хранителни стимули, което ни мотивира да ги преследваме води до неустоимо желание за определени храни. Решението е да намалите видимостта или достъпността на високоенергийните (нездравословни) храни.

3. Претоварване на работната памет

Работната памет е свързана със способността за контрол на вниманието. Тя е критична за поддържане на самоконтрола в преследването на най-различни цели, една от които е здравословното хранене. Способността да изтриваме бързо непотребната информация (например изкушенията) от работната памет увеличава шансовете да повишим самоконтрола и да постигнем целите си (например, да купуваме здравословни храни)

4. Алкохолно късогледство

Алкохолът намалява самоконтрола и способността да устояваме на изкушенията. Пияният човек пуши и яде повече, независимо от по рано взетите решения. Намаляването на алкохола е обща препоръка към участниците в най-различни програми за отслабване.

5. Самонаграждаване

Едно добродетелно решение в миналото може да послужи като оправдание да се поглезим впоследствие. Когато хората вярват, че са постъпили добродетелно, те могат да използат това като оправдание (или пълномощно) да се държат по-егоистично. Това важи и при храненето. Прекрасна илюстрация е вицът, в който един човек се възгордял, задето успял да мине покрай кръчмата, без да влезе, и после се върнал да си почерпи волята.

6. „Изпадане от колата“

Това е случаят, в който един мъничък пропуск води до цялостно сриване на самоконтрола, като пусната по склона снежна топка. Ако човек, който пази диета, хапне нещо “забранено“ (например шоколадова бисквита), той вярва, че си е нарушил диетата. Което води до изкривено мислене от типа: „И без това си съсипах диетата, така че давай цялата кутия!“ Подобен начин на мислене понякога помага на хората да съхранят самочувствието си в настоящето, като си мислят, че в бъдеще ще се подобрят.

7. Импулсивност

Способността за отлагане на възнаграждението е свързана със способността да се вземат обмислени, а не импулсивни решения. Неспособността за отлагане на възнаграждението е свързана с избор на „утешителни“ храни. Обещаващ метод в случая е „епизодичното мислене в бъдещето“, което кара хората да прехвърлят мислите си върху осъществените здравословни цели в бъдещето, вместо да се фокусират върху незабавното удоволствие от вкусната храна.

8. Проекция

Това когнитивно изкривяване е известно и като „пропастта в емпатията между топло и студено“ (елегантно изразена и в известната поговорка “Ситият на гладния не вярва“). Това е неспособността в един спокоен, хладнокръвен, рационален момент да осъзнаем как ще се държим в момент на изкушение. Например, хората говорят срещу бързите храни, когато не са гладни или не изпитват силно желание за тях, без да осъзнаят, че може да им се прииска нещо сладко, когато са уморени и изтощени. Като следствие от това, те не се притесняват да изпадат в изкушаващи ситуации. Затова при всички пристрастявания се препоръчва човек да планира как ще постъпи в рискови ситуации, в които има опасност от връщане към зависимостта.

9. Изчерпване на волята

Волята е изчерпаем ресурс. Извършването на поредица от решения, в които има конфликт (например представяне пред непознати, учтив отговор на грубо поведение, приготовления за сватба и т.н.) води до изчерпване на волята и загуба на мотивация. Затова в края на дълъг ден хората имат по-малко сили да се справят с желанието да изядат нещо изкусително, отколкото в началото на деня.Това обяснява защо повечето диети се нарушават вечер. Човек може да се възстанови от състоянието на изчерпан волеви ресурс, като почива и релаксира. Липсата на сън може да доведе до хронична липса на воля и лошо справяне с всички задачи.

10. Бягство от себе си

Епидемиологични проучвания показват, че между затлъстяването и депресията има двупосочна връзка. Хората с наднормено тегло преяждат, за да се справят с отрицателни емоции като скука, стрес, тревожност и самота. „Утешителните“ храни, често богати на захар и мазнини, временно подобряват настроението. С други думи преяждането не е толкова търсене на удоволствие, колкото бягство от психологическата болка и липса на достатъчно вътрешни източници на удовлетворение.

По материал на Psychology Today